Още по темата

Украйна даде възможност на Путин да възстанови репутацията на Русия като основна световна сила.

Това състояние на нещата отива далеч отвъд умишлено неясните руски стратегии на информационна война и хибридна конфронтация, които тревожат мнозина западни анализатори от 2014 година насам, пише Питър Апс в „Ройтерс”.

Ултиматумът на Русия уплаши съюзниците на САЩ в Сирия

Готви ли се Русия за война

“Ръждясалата” руска армия технологично изненада Запада

Русия все още не иска да признае, че е използвала конвенционални сили в Украйна, но доказателствата на терен са неопровержими. При това руската армия побеждава безапелационно.

Когато започна войната в Украйна, въоръжените сили на страната използваха разработени от САЩ военни техники, тествани срещу бунтовниците в Ирак и Афганистан.

Тези тактики се оказаха пагубни, особено за бронираната техника, след като руската артилерия използва дронове и други модерни средства, за да нанесе ужасяващи загуби на украинците.

Руските кибератаки и електронно заглушаване пък извадиха от строя доставеното от Запада оборудване. Това важеше и за американските дронове, смятани от Вашингтон за последната дума на технологията в тази област.

В отговор това лято НАТО води в Северния Атлантик военни учения за борба с подводници и електронна война с използването на модерна техника, като почти всеки ден извършва полети с разузнавателни самолети в Балтийския регион, а от Черно море до Арктика са организирани поредица от военни маневри.

Ефективността на използваната от Кремъл стратегия шокира военните в САЩ, много от които бяха започнали да вярват, че бунтовници като тези в Ирак, Афганистан и Либия са единствените врагове, с които трябва да се бият.

Сега западните армии са изправени пред предизвикателството да измислят ефективни контрамерки срещу действията на Русия в Европа, като едновременно се усъвършенстват на базата на уроците, научени от успеха на подкрепяните от САЩ военни коалиции в Ирак, Сирия, Сомалия и Нигерия.

Това, от своя страна, води до напрежение по въпроса за заделянето на ресурси. Военните от САЩ и други страни продължават да се борят с мъчителния опит за балансиране между по-скъпи модерни въоръжения като многофункционалния изтребител Ф-35 и пари за личния състав и обучението.

По-голямата част от планирането в НАТО се въртеше около намирането на начини за противодействие на т.нар. доктрина „Герасимов” на Русия, която се фокусира повече върху политически операции отколкото върху конвенционални военни конфликти.

Сега вече западните стратези отново поставят акцент и върху класическата стратегия за военно възпиране в стила на Студената война, целяща да убеди Москва, че рискува твърде много, ако нападне член на НАТО.

Русия обаче също обновява своята стратегия. Това е видимо от указа на президента Владимир Путин, утвърждаващ „Основите на държавната политика на Руската Федерация в областта на военноморската дейност за периода до 2030 г.”

Според източник от руското министерство на отбраната човек, цитиран от „Ведомости”, подобен документ е бил приет за космическата дейност и е възможно да бъде приет и по отношение на авиацията.

Като основни заплахи в новата стратегия за сигурността на Русия се посочва стремежът на редица страни, преди всичко САЩ и техните съюзници, да доминират в Световния океан. Отбелязва се, че Москва няма да допусне съществено превъзходство на военноморските сили на други държави над своя флот и ще се стреми към укрепването му на второ място, след този на САЩ в глобален мащаб по бойни възможности.

Потенциалът на флота ще нараства чрез строежа на атомни и неатомни подводници, многоцелеви кораби и дори „строителството на екраноплани с различно предназначение“.

До този момент всички опити на Русия да създаде мощен флот са завършвали с исторически провал. Това е видимо от Кримската и Руско-японската война. Дори по времето на СССР руският флот по-скоро изчерпваше средства, отколкото да носи реални ползи за външната политика на страната. Сега обаче военният министър Сергей Шойгу може да промени това, както вече направи, реформирайки руските сухопътни сили и авиация.

Същевременно Германия, която постепенно увеличава военните си разходи, така че да достигнат 2% от нейния брутен вътрешен продукт, каквато е набелязаната от НАТО цел, ясно изрази виждането си, че действията на Русия в Украйна променят правилата на играта.

Германските военни сега бързат да възстановят уменията си в пренебрегвани области като наземно базираната противовъздушна отбрана и инженерните войски. Те също така работят по-тясно с други европейски съюзници.

Все по-голям брой западни стратези смятат, че Путин се надява, че руската пропаганда и усилията за внасяне на политически разкол могат в крайна сметка да причинят разпадането на НАТО и на Европейския съюз. Малцина смятат това за вероятно, но най-уязвимите от Русия страни като балтийските държави и Финландия все пак са притеснени.

В случай на руска инвазия се планира голяма част от войските им, предимно наборниците, да се изтеглят в планините и да нанасят партизански удари. В допълнение, няколко скандинавски и европейски държави - Швеция, Финландия, Норвегия, Холандия Естония, Латвия Литва и Дания - постепенно се обединиха за сформирането на общи експедиционни сили за защита на балтийските държави. Това значимо по численост устойчиво формирование ще може да съществува дори ако спре ангажиментът на НАТО и САЩ към Европа.

Факт е, че днес Европа е по-добре защитена от когато и да е през последните десетилетия. Ако Русия се чувства заплашена от това, Путин трябва да се сърди само на себе си, смята Питър Апс.