М инавало ли ви е през ума да зарежете всичко и да започнете нов живот на някой остров? През 1930-те години група европейци, основно германци, първоначално постигат тази мечта.
Избраната от тях дестинация е Флореана - по онова време все още безлюден остров от групата Галапагос край бреговете на Еквадор. Две двойки и една тройка заминават последователно в търсене на своя личен рай, но в крайна сметка се оказват забъркани в поредица от скандали, в които са намесени секс, алчност и дори смърт.
В търсене на рая
Първата двойка търсачи на утопия, които кацат на Флореана, са германският лекар Фридрих Ритер и пациентката му Доре Щраух, която впоследствие става негова любовница. Двамата заминават за безлюдния остров през 1929 година. За да се презастрахова, че няма да има никакви стоматологични проблеми, Ритер отстранява всичките си зъби и ги заменя с протези от неръждаема стомана, които по-късно ще използва и неговата любима. В пресата двамата стават известни като “Адам и Ева”.
Междувременно ветеранът от Първата световна война Хайнц Витмер, който е работил в администрацията на кмета Конрад Аденауер в Кьолн, е загрижен за икономиката на Германия в условията на световна депресия и за здравето на сина си тийнейджър Хари. Вдъхновен от германските си сънародници, той убеждава бременната си нова съпруга Маргрет да се преместят във Флореана през 1932 г. По-късно Маргрет ражда сина им Ролф, за когото се твърди, че е първият човек, роден на Флореана.
След това се появява триото, което разклаща и без това сложния начин на живот на останалите: властната баронеса от австрийски произход Антония Вагнер фон Верборн Боске и двамата ѝ германски любовници Рудолф Лоренц и Роберт Филипсон. Тя искала да построи луксозен хотел, наречен „Хасиенда Парадизо“, за преминаващите оттам богати пътници. Освен че узурпирала оскъдните източници на прясна вода на острова, тя прехващала входящата поща и задържала доставките на храна, предназначени за останалите; дори се обявила за „императрица на Флореана“.
Необяснима смърт и безследно изчезнали
На този етап ситуацията не изглеждала особено утопична. Последвали няколко необясними смъртни случая - включително и на Ритер, за когото се знаело, че е вегетарианец, но като причина за смъртта му е посочено натравяне с пилешко месо, което Щраух му дала.
Баронесата и Филипсон искали да се местят в Таити, след като авантюрата им със строежа на хотел пропаднала. И двамата обаче изчезват безследно. Тялото на Лоренц е открито на съвсем друг остров, където се смята, че е починал от липса на вода. Единствените оцелели са семейство Витмер - техните наследници и сега държат хотел на остров Флореана.
Истинска история, надскачаща всяка фантазия
Въпреки че всичко това е станало преди много години, историята на групата хора, живели на остров Флореана, остава интересна на медиите и режисьорите. Тази година тази история стана предмет на епизод на подкаста “Тъмни истории”, а сега предстои да излязат книга и филм за нея.
По думите на американската писателка Абът Калер мечтата на тези хора да намерят своята утопия на Флореана е била универсална и вечна. “Кой не е искал да изостави живота си и да си построи свое, по-добро място за живеене? Кой не би прекосил света в търсене на щастието? Това не е американска или европейска история, това е общочовешка история”, казва тя. Калер е авторката на предстояща да излезе книга за историята на населилите Флореана.
Калер всъщност случайно попада на историята, докато прави разследване за друга своя книга. Бившата криминална репортерка веднага се заинтригува и започва да проучва историите на местните жители. Тя посещава и самия остров, като обикаля по някои от местата, които те са обитавали. “Това ми вдъхна още по-голямо уважение към тези хора, които са се опитали да направят това - да изградят живота си там. Било е много изтощително и от физическа, и от емоционална, и от психическа гледна точка”, убедена е тя. На 7 септември бе премиерата и на филм по темата - “Рай”, режисиран от Рон Хауърд.
"Адът - това са другите"
Филмът и книгата далеч не са първите, които разказват тази загадъчна история с убийства в това райско кътче от света. Но какво прави историята увлекателна?
Като казва, че “адът - това са другите”, Калер обяснява, че заселниците са отишли на Галапагос, без да очакват, че към тях ще се присъединят други хора. И всеки човек е отишъл там, носейки своите вътрешни демони. “Мисля, че ако искаш да си щастлив на необитаем остров, наистина трябва да си сам. Изобщо не можеш да вземеш никого със себе си.”
В противен случай, както в случая с европейските заселници, може да се получи истинска история, която никоя художествена литература не може да надмине.
Заглавната снимка е илюстративна!
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
