25-годишният Роберт Нилсон, автомобилен механик от Гьотеборг, би могъл да се окаже предвестник на
бъдещото поколение работници, които работят по-малко, а получават заплата,
която им позволява да поддържат висок стандарт на живот, пише Франс прес.
Роберт Нилсон работи в завода в Гьотеборг на Тойота. Всяка сутрин той става в същия час, в който стават всички труженици на града. Но за разлика от тях той прави до обед каквото си иска и едва в 12 ч. се появява в цеха на завода, където работният му ден продължава до 18 ч.
Заводът е въвел този режим на работа от 2002 г. и той дава добри резултати, въпреки че този шестчасов работен ден изненадва често пъти чуждите посетители, които не разбират как повече свободно време за работниците води до по-добра производителност и по-високи заплати.
В действителност в завода на Тойота в Гьотеборг на 6-часов работен ден се трудят два екипа. Първият е на работа сутринта, а вторият – до 18 ч.
В определен момент следобед първият екип отстъпва мястото на втория, без да се прекъсва производственият процес. Според работниците и ръководството така е много по-добре за производствения процес.
Преди въвеждането на тази схема,
когато работниците са били на по-дълъг работен ден, всеки път когато те са правели почивка, после са имали нужда от 10-15 минути, за да влязат отново в ритъм, което забавяло процеса.
Ефикасността в нововъведеното работно време се отразява и в заплатите. В този завод работниците като Роберт Нилсон получават 29 700 крони (3300 евро) на месец, което е доста над средната заплата на работник в Швеция (25 100 крони).
Идеята толкова се е харесала на властите на Гьотеборг, че те ще въведат подобна схема на работа експериментално в местната община.
Така служителите, отговарящи за грижите за възрастните хора, ще работят експериментално шест часа на ден в продължение на една година вместо обичайните осем часа.
После резултатите ще бъдат анализирани. Представители на общинския съвет на Гьотеборг се надяват, че те ще бъдат положителни и Швеция ще се запъти към по-къси работни дни при същите заплати.
Сега в Швеция работната седмица е от 40 часа. Шведите са работили през 2012 г. средно по 1621 часа. За сравнение британците са работили през същата година средно по 1381 ч., французите – по 1479 ч., а американците – по 1790 ч.
В Швеция обаче много по-често хората отсъстват от работните си места или пък работят до по-късна възраст, защото и учат вече по-продължително.
Засега Швеция е на 11-о място по производителност в класацията на "Конферънс борд" – американска организация, анализираща производителността в редица страни по света. Класацията е съставена от 61 страни, като лидер е Норвегия, а
САЩ са на 3-о място.
"Хората градят по-дълги кариери и трябва да се помисли как да се направят по-човешки условията на тяхното работно място", казва Мартин Филхем, ляв общински съветник от Гьотеборг, привърженик на идеята да се работи по-малко.
Идеята има и противници в Швеция, които дават за пример 35-часовата работна седмица в Германия и Франция, или 30 -часовата работна седмица в Холандия, довели до смесени резултати.
Според Мария Риден, консерватор от общинския съвет на Гьотеборг, този род популистки и социалистически политики са много опасни за икономиката.
Защитниците на проекта отвръщат на такива критики, че икономиките ще се планират в дълготраен аспект и благодарение на по-краткия работен ден хората ще бъдат по-малко болнави през годините и по-малко уморени с приближаването на пенсията.
