1. Какво е водата?
2. Какво е водата лично за мен?
3. Какво е водата за всички нас?
4. Как винаги успяваме да избутаме на заден план, дори на най-най-заден план в съзнанието си нещата, които са навсякъде около нас и от които толкова силно се нуждаем? Защо сме устроени така?
Водата съставя 71% от планетата Земя, в това число 97% солена морска вода. 74% от собственото ни тяло, в това число 91% от мозъка на всеки едни от нас. За какво говорим всъщност, та това е собствената ни същност! И да не се отнасяме с грижа и отговорност към нещо, което съставлява 74% от самите нас си е лична безотговорност и пълна липса на чувство за самосъхранение!
Някъде из необятното интернет пространство прочетох фрази като „Водата диша", „Водата чува", „Водата мисли"... И изключвайки множеството изследвания и доказателства на учените (като японския изследовател Д-р ЕмотоМасару), дори и погледнато чисто метафорично - Да, водата може да прави всичките тези неща, които мога и аз, защото тя ме съставлява, в някакъв изключително значителен процент, представен от числото 74.
До тук добре, но какво от това? Какъв е истинския смисъл на това познание? Водата си я има, принципно е безплатна и неограничена, впредвид огромното и количество на планетата. Да, ама не (както обикновено се случва в България, а за съжаление в конкретния случай и на световно ниво)!
Според изследвания на руски учени през 2025г. ще започне криза с количеството и достъпността на питейната вода, от която всъщност толкова се нуждаем. Водата е неотменна част от нашия най-обикновен, дори безличен бит, на съвсем чисто, индивидуално, човешко ниво.
Ставаш сутрин - душ (вода), миеш си зъбите (вода), приготвяш кафето (вода), закуската (вода), миеш съдовете, които си използвал за гореспоменатите дейности (вода), обличаш си чистите дрешки (изпрани с вода, изгладени с вода), излизаш навън: дали на работа, на училище или на разходка, там пак ти е необходима вода (най-малкото колата или автобусът, с които пътуваш се охлаждат посредствомцикъл, в който движението на ВОДАТА е най-важно).
Едно изречение ме накара да изпиша думата с главни букви, а дори не можах да стигна там, на където принципно бях тръгнала! Колко простички и обикновени, ежедневни неща, а в очите ми тя вече е едно голямо чудо. Тя - ВОДАТА. И слава богу, че това се случва без да е свързано пряко с липсата й (както се случва обикновено, оценяме нещата, чак след като ги изгубим), благодарение на заглавието на това есе се замислих по въпроса и имах възможността сама за себе си да открия това чудо отново, защото то е постоянно около мен, но рядко му обръщам внимание.
Нека ви разкажа нещо набързо. Аз съм майка на 2 деца. Преди 2 седмици ги заведохме на плаж. Истинско удоволствие и за тях и за нас. От момента, в който видяха чистия басейн с прекрасна, хладка вода, до момента, в който си тръгнахме, не излязоха оттам. Буквално с бой ги замъкнахме да обядват в ресторанта на комплекса и там пак си бяха намерили водно забавление: едно мъничко фонтанче, около което висяха между всеки две хапки.
Лично според мен ние сме тези, които трябва да се учим от децата. Те са способни на толкова истинска радост, любов и възхищение дори и към най-обикновени неща. Нещо, което ние пораствайки и вживявайки се в ролята на възрастни сме забравили. И тук неволно стигнахме до нещо много важно. Какво правим ние - възрастните с нещата, които са важни за нас? Ние ги пазим и се грижим добре за тях. Например поставяме блиндирани врати и сложни ключалки на домовете си, аларми и застраховки на колите си, парите и ценностите си поверяваме на многократно проверени финансови институции или на сейфове с трудни за разбиване кодове. А най-ценното любимия човек и безценното - децата, държим максимално близо до себе си, пред очите си, грижейки се по всякакъв начин за тяхната безопасност и благосъстояние. Ето това трябва да е нашето отношение към ВОДАТА, а действието винаги следва отношението и мисълта, думите на човека. В зависимост от нашата професионална реализация и лични интереси ние можем да направим толкова много и разнообразни неща, колкото различни сме самите ние, а в математиката това е равно на безкрайност!
Ако всеки едни от нас осъзнае лично за себе си значението , силата и важността й в живота ни, ако всеки едни от нас никога не забравя, че водата е 74% от самия него, 74% от любимия човек, 74% от детето му, 71% от планетата, ако всеки едни от нас сподели отношението си само с един единствен друг човек, а защо не и с всички, които познава, а защо не и с непознати (вече имаме толкова безгранични методи за комуникация, благодарение на Св. Интернет J ), ако всеки едни от нас промени нещо толкова мъничко в себе си - ще се промени целия свят. Защото грижата и опазването на нещо толкова обикновено и често срещано в живота ни, каквото е ВОДАТА е реално грижа за 71% от планетата, която обитаваме. Е, ако това не е гигантско и значимо дело, моля споделете с мен кое е?А всяка една голяма корпорация, фирма, организация, защо не и държава се управлява от хора и съществува благодарение на тях! Ако нещо се промени вътре в един човек, то ще рефлектира по целия останал свят! Ето това вече дава смисъл на това есе. Да се върнем към позабравени истини. И стига поне един човек да го прочете, за да съм постигнала целта си. А ако и един човек го хареса, значи ние вече ще бъдем двама, които обичат водата повече от вчера. А глътката, която ще изпия сега ще поздравя с 2 думи: „Любов и благодарност!", защото все пак нека не забравяме ... ВОДАТА ЧУВА ...
