Децата на емигрантите

В сяка година 2 млн души емигрират от Румъния в търсене на по-добър живот. От това обаче най-много страдат децата, оставени на близки или просто изоставени от родителите си.

Може и да звучи прекалено силно, но 350 хил. румънски деца живеят по този начин без родители, като някои от тях са настанени в специализирани домове.

Само от 2002 г. насам в района на близкия до България град Гюргево са изградени 17 подобни домове, в които се отглеждат 158 деца. Феличия Чиубану ръководи едно от тези заведения за изоставени деца.

"Повечето родители са заминали за Испания или Италия, изоставяйки своите деца или пък са дали близък да се грижи за тях, но той не успява да се справи. Тогава човек или институция подава молба и така децата идват при нас", разказва тя.

Всички домове за настаняване на изоставени деца функционират по един и същи начин и са финансирани наполовина от държавата и неправителствените организации.

Децата са настанени по десетина, като за тях се грижи екип от шест възпитателки.

Идеята на тези домове е да се осигури обстановка близка до семейната, а последиците от заминаването на родителите да се сведат до минимум, за да могат децата да живеят нормален живот.

Настаняването обаче се смята за временно, тъй като децата очакват завръщането на родителите си. За съжаление това съвсем не винаги се случва.

В Литва също е налице масова емиграция особено към Англия и Ирландия, като засегнатите деца са около 20 хил. Първите хора, които се сблъскват с този проблем са преподавателите, тъй като първи забелязват промяна в поведението на децата. Често пъти децата, чиито родители са емигрирали, отсъстват от часовете и нямат желание да учат.

След обявяването на независимостта на Литва близо 450 хил. души са напуснали страната, което е повече от 1/10 от населението. През 2006 г. литовците зад граница са "инжектирали" 500 млн. евро в икономиката на родината си.

Все повече гласове се надигат обаче дали не трябва да се въведе такса за родителите, които за изоставили децата си, тъй като те не плащат данъци, а оставят държавата да се грижи за тях.

В България се увеличават случаите, в които родителите работят в чужбина, а техните деца остават да живеят с бабите и дядовците си. Случаите се увеличават в районите, в които хората просто няма какво да работят и са принудени да търсят препитание в чужбина.

В североизточна България, в района на Исперих и Тулово, 1/3 от децата живеят при баби и дядовци, защото родители им са на гурбет. В някои от случаите бабите и дядовците се проявяват като истински настойници на децата, но в други не.

Наблюдава се тенденция децата оставени без надзор, да стават криминално проявени, отчита статистиката на местните комисии за борба с противообществените прояви.

Това е не е общовалидно. Едно от децата, чиито родители живеят и работят в Испания, Мирослав Милев, спаси през лятото живота на 20 пожарникари. Той живее в хармалийското село Черепово и мечтата му е да посети Лас Вегас.

В повечето случаи обаче те се превръщат в "деца на улицата". Някои от тях стават жертви на инциденти. Такъв е случаят на 14-годишния Халил, който почина след побой в разградско училище. Неговите родители дълго време не знаеха за смъртта му, защото от години работят в Германия.

Проблемите на тези деца започват с това, че родителите им ги няма. Децата на емигрантите са лишени от детски надбавки. А една голяма част от тях, по-големите, се явяват глави на семейства и се налага да работят.

Родителите рядко се връщат да видят децата си. Част от тях тръгват с идеята да се установят в чужбина.

Цели български колонии живеят в Испания и в Гърция. Предполага се, че 1/5 от българските емигранти в Испания са само то Шумен. Те живеят в един и същи квартал в Мадрид. Около половината от тях са заминали с децата си.