И рак ще изплати на България 360 млн. долара от дълга си кеш, заяви министърът на финансите Пламен Орешарски. България е първата страна, която постига споразумение за уреждане на вземанията си чрез еднократно плащане в брой, обясни той.
В края на 2004 г. Ирак е подписал меморандум с кредиторите от Парижкия клуб за редуциране на своите официални дългове - 80% опрощаване на потвърдените дългове и разсрочване на останалите 20 процента за 23 години с шест годишен гратисен период, обясни министър Орешарски.
В споразумението на Ирак с кредиторите от Парижкия клуб е включена стандартна клауза за равностойно третиране на всички кредитори.
Схемата за редуциране и разсрочване на дълга на Ирак не са приложили САЩ, Малта, Словакия и Кипър, които напълно са опростили вземанията си.
На 8 ноември 2007 г. правителството ни одобри двустранно споразумение между България и Ирак, с което се уреждат български вземания от Ирак в размер на 1,860 млрд. щатски долара, от които главница в размер на 1,259 млрд. щатски долара и лихви от 601 млн. щатски долара до 2004 г., произтичащи от междуправителствени споразумения и протоколи, сключени преди 1989 г., обясняват от Министерство на финансите.
За целите на споразумението бе постигната обвързана договореност между актуализираната оценка на българските вземания от Ирак, чрез допълнително начисляване на лихви за забава, и коефициента за директно изплащане на задълженията на иракската страна.
В този смисъл иракската страна прие нов актуализиран размер на задълженията си общо в размер на 3,51 млрд.долара, а българската страна прие коефициент на директно изплащане на дълга 10,25 цента за долар.
Условията, договорени в двустранното споразумение, са в рамките на споразумението на Ирак с кредиторите от Парижкия клуб.
Те предвиждат през 2008 г., иракската страна да заплати еднократно на България 360 млн. долара, което е приблизително една трета от главницата на дълга, обясняват още от финансовото ведомство.
Дългът на Ирак към България е натрупан през 80-те години, като през 1992 г. е спряно обслужването му, припомни Орешарски и уточни, че дългът е от доставки на специално оборудване от "Кинтекс".
"Ние сме изключително удовлетворени от успешния финал на близо двегодишните преговори с нашите иракски партньори по наследения дългов проблем.
Постигнатите резултати са едно добро решение в рамките на съществуващите международни договорености и за двете страни и са основа за продължаване на традиционното сътрудничество между нас", оцени Орешарски.
Постигнатото по иракския дълг е максималното за държавата, още повече предвид факта, че ще си получим тази значителна сума в следващите няколко месеца, коментира вицепремиерът и министър на външните работи Ивайло Калфин.
Надявам се и външнополитическите усилия да са помогнали, по иракския дълг имахме доста разговори, България е един от значителните кредитори на Ирак и страна, която все още не беше направила нищо по въпроса с дълга, каза още Калфин.
По думите му е имало и доста силен политически натиск към България да приеме условията на Парижкия клуб.
Нямаме основание за промяна на политиката ни спрямо Ирак и това решение би трябвало да се разглежда като приятелско, то се вписва в общата ни политика на подпомагане на иракското правителство да стабилизира страната, каза вицепремиерът.
Връщането на иракския дълг е много добра новина, то е резултат на многогодишни усилия и един от най-съществените аргументи за това беше българското участие в международната коалиция в Ирак, коментира и председателят на парламентарната комисия по външна политика Соломон Паси, цитиран от БТА.
През 2003 г., когато в българското общество и институции бе обсъждан въпросът за участието ни в коалицията, един от аргументите, който беше сложен на масата беше, че България има неуредени сметки с Ирак, които никога няма да могат да бъдат уредени по време на управлението на Саддам Хюсеин, отбеляза Паси.
"За нас беше съвсем ясно, че този човек е пречка за решаването не само на политическите, но и на икономическите проблеми, които съществуваха между Ирак и останалия свят. Колкото и да не беше водещо и съществено това съображение, все пак ние трябваше да го имаме предвид, защото икономиката е нещо, което интересува всеки", добави бившият ни дипломат №1.
