Проф. Стив Ханке: Българската икономика е 'предимно несвободна'

- Г-н Ханке, Вие бяхте първият, който предупреди още преди две години, че структурната реформа в България се бави. Какво загуби страната от това?
- При провеждането на структурни реформи бързо е по-добре, отколкото бавно, и голямо е по-добре от малко. Накратко, подходът на "големия взрив" е най-добрият. Ако реформите се провеждат постепенно и бавно, те обикновено се оплитат в паяжината на политиката и рядко се провеждат изцяло. За съжаление, такъв е българският случай. Индексът "Икономическа свобода" за 2002 г., който се изготвя от фондацията "Херитидж" и "Уолстрийт джърнъл", е много показателен (вж. Heritage.org). От изследваните 155 страни България е на 108-о място и се определя като "предимно несвободна" икономика. Оценката за българската икономическа свобода е най-общо една и съща от 1995 г. насам, като през 2002 г. е малко по-лоша в сравнение с 2001 г. Тази мрачна картина е резултат от неспособността на България да проведе икономическите реформи.

- Кои са основните икономически проблеми пред България днес?
- Пред България има много проблеми. Те всички се въртят около невъзможността да се проведат широки либерални икономически реформи. За това трябва да се съжалява, защото работата ми в смесената икономическа комисия при американския конгрес показва, че обикновено една либерализация е последвана и от силно покачване на доходите в съответната страна. България трябва да въведе силна защита на правата на собственост, да създаде силна и независима съдебна система, да се бори с корупцията, да премахне мудния бизнесрежим и да преработи данъчната си ситема. България трябва да следва примера на Владимир Путин в Русия. Под ръководството на Путин Русия отбеляза добър напредък в реформите, но това не го кара да се отпусне. Неотдавна той заяви пред кабинета си, че плановете им не са достатъчно амбициозни и призова министрите си да подготвят нови идеи за реформи, за да ускорят икономическия растеж.

- Кои са механизмите за разрешаването на българските икомически проблеми?
- България е длъжна да направи това, което е обещала, и да го направи бързо. Към днешна дата, с изключение на приемането на валутния борд през 1997 г., българските политици не са демонстрирали смелостта за пълно провеждане на реформите.

- Вие заявихте, че няма опасност за българския валутен борд. Обаче инфлацията в България за януари и февруари е 4,3%. Данъците за малкия и среден бизнес, които представляват 80% от българския бизнес, бяха повишени. Твърди се, че има риск за разширяване на сивата икономика. Беше отчетен и търговски дефицит от 1,6 млрд. долара. Стабилен ли е валутният борд в България?
- Валутният борд е стабилен и остава най-силната институция в България. Както отбелязахте, данъците остават основен проблем за България. Българската данъчна система е прекалено сложна и данъчните ставки са прекалено високи. Отново ще дам за пример президента Путин - той беше прав. Първата му стъпка при въвеждането на промените в руската данъчна система беше да наложи една-единствена данъчна ставка от 13% върху личните доходи. Втората - да намали корпоративния данък от 35 на 24%. Третата - да предложи на малкия бизнес избора между 20-процентов данък върху печалбата или 8% върху доходите от януари 2003 г. Следователно, само за три години Русия е напълно реформирала данъчната си система. И не е за учудване, че тези данъчни промени доведоха до повишаване на държавните приходи и намаляване на сивата икономика.

- Коя е критичната точка, след която стагниращата българската икономика ще застраши валутния борд?
- Икономиката няма да застраши валутния борд. Нещата стоят точно обратно - валутният борд работи за просперитета на икономиката.

- Съгласно предварителните данни на БНБ, чуждестранните инвестиции в България са били 650 млн. долара за 2001 г., докато за 2000 г. тази цифра е била над 1 млрд. долара. Каква е експертната Ви оценка за този спад?
- Проблемите с преките чуждестранни инвестиции в България са свързани с правата на собствеността, данъците, разрешителните режими и корупцията. Ако реформите не се приложат в тези сфери, България ще се изправи пред "турския проблем". В Турция нивото на преките чуждестранни инвестиции е много ниско точно поради проблемите в тези сфери, както и ниската икономическа свобода. Отново ще се върна към споменатото изследване: Турция е на 105-о място, а България на 108-о.

- Какво, накратко, е мнението Ви за новия закон за приватизацията?
- Българската програма за приватизация не трябва да дава преференции на нито една икономическа прослойка. Тези преференции доведоха до голяма корупция. Освен това българското правителство не трябва да си запазва златна акция при приватизирането на предприятията. Златните акции не само намаляват цената на предприятията, но и насърчават корупцията.