Френският печат днес, 29 януари 2003 г.

"Шр рон размаза от бой левицата" - с това заглавие днес излиза израелският вестник "Аарец", ала цитира сътрудник на израелския премиер, казал следното: " Ще трябват нови избори, ако не се стигне до правителство на националното единство". А също се цитират и думи на Мицна, лидер на Партията на труда, големият губещ: "Ние не предвиждаме да влезе в правителството на Шарон, ние искаме да го сменим".

"Амрам Мицна, новият шеф на Партията на труда, не успя да убеди избирателите", е заключението на "Монд", който подчертава, че според Шимон Перес Мицна ще продължи, въпреки загубата, да ръководи партията. Британският "Гардиън" дава един от ключовете към провала, цитирайки ръководител от партията Мерец: "Мнозина видяха в нас приятели на арабите. А хората не обичат приятелите на арабите".

Същото обяснение откриваме в коментарната рубрика на "Фигаро", който говори за "предизвестената победа на Ариел Шарон". "Лидерът на Партията на труда бе възприет като "гълъб" в една страна, в която лагерът на мира изчезна; ужасени от кървавата ескалация на камикадзетата, мнозина избиратели на левицата се плъзнаха надясно, понеже израелците най-напред гласуваха за своята сигурност, изтъква "Фигаро".

Шарон беше кредитиран заради обещанията си от 2001 г. да възвърне палестинските територии, допуска изданието и отдава всичко на чувството за "стратегическа дълбочина", което винаги е било екзистенциален приоритет на Държавата Израел".

И анализ от "Монд", писан вчера: "Загубата на израелската левица, отъждествявана с лошо проведения мирен план, окъпан в потоци от кръв, свидетелства за плъзване вдясно на едно общество, отчаяно от атентатите и убитите". "Ла Кроа", католическото издание, настоява, че "доверието, оказано на Шарон, човек, превърнал се в необходимост в Израел, показва, че няма друг избор и че американците му протягат ръка".

"Гардиън" от Лондон също прогнозира, че "победата на Шарон тласва Израел още по-вдясно". "Трибюн" от Женева определя победата на Шарон като "стерилна". Испанският "Ел Паис" подчертава, че "участието на изборите в Израел е незапомнено ниско". "Тереграф" от Лондон смята, че "твърдата линия на Шарон е спечелила". "Ню Йорк таймс" също набляга на победата на твърдата линия в Израел.

"Либерасион" в лицето на специалния си пратеник в Израел предпочита да говори за "един победител под натиск". Понеже, твърди изданието, Шарон ще трябва да преговаря с всички крайни течения и най-важното да си осигури подкрепата на Буш. "Това е пирова победа" е заключението на "Аарец". "САЩ желаят истинска палестинска държава", пише "Фигаро" и говори за специфичния залог на Вашингтон, за който смяна на режима в Ирак би могло да улесни и уреждането на израело-палестинския конфликт. Според "Фигаро" обаче този залог не само не е спечелен, а дори не и сигурно, че ще бъде разигран.

И накрая - френската преса отделя много внимание на събитията в Кот д'Ивоар. Особено чувствителни изданията са към тези "16 000 французи в опасност", както пише "Паризиен". Изданията съзира в хората на Гбагбо заплаха за съдбата на френските граждани. След което излиза със следната карикатура. На нея външният министър Доминик Дьо Вилпен обяснява на президента Ширак: "Трябва да изпратим допълнителен контингент в Кот д'Ивоар, за да осъществи евакуацията на нашите войници в Кот в Ивоар".

"Кой закриля французите в Абиждан?" - пита се "Франс соар". "Монд" също изказва хипотезата, че ивоарската армия действа в синхрон с бунтовниците. "Юманите" подробно се спира на "споразумението, което не действа". "Фигаро" също се пита как президентът Гбагбо, въпреки поетите ангажименти, е оставил улиците на Абиждан в ръцете на "младите патриоти". Заглавието на "Фигаро" е: "Големият страх на французите от Кот д'Ивоар". "Репюбликен Лорен" говори за "пълно объркване в Кот д'Ивоар". А "Дофин" е категоричен: "Президентът Гбагбо играе двойна игра".