"Руската политическа криза най-после достигна до Кремъл", пише вестникът и продължава: "Докато съдебните власти вчера продължиха своята офанзива срещу ръководителите на петролния гигант ЮКОС, се очаква съобщение за оставката на шефа на кабинета на президента, което е доказателство за размера на политическата криза."
"Ако новината бъде потвърдена, тя ще стане предвестник на голяма промяна в съотношението на силите в Кремъл, тъй като ще отбележи победа за най-близките съюзници на Путин над бароните от времето на Елцин", пише вестникът.
"Последиците трудно могат да се оценят, но ако се съди по коментарите на руските медии, това ще бъде голямо политическо сътресение особено, ако се има предвид, че само след месец предстоят важни парламентарни избори."
Австрийският "Щандарт" разглежда новината като победа за хардлайнерите от ФСБ, тоест, новото КГБ. Вестникът описва Александър Волошин като "де факто вторият най-влиятелен човек в Русия след президента Путин".
Той отбелязва, че Волошин е привърженик на пазарната икономика, но се е сблъскал с някои шефове на ФСБ, които според вестника "имат амбиции да контролират промишлената и финансовата империя на супербогатите руснаци".
"Арестът на милиардера Михаил Ходорковски демонстрира брутално пред Волошин докъде се простира влиянието му", отбелязва вестникът. "Русия се ръководи от бившето КГБ и, разбира се, от бившия му шеф Путин" е заключението на "Щандарт".
В самата Русия "Независимая газета" е поразена от мълчанието на лидерите на бившите съветски републики, които сега са членове на Общността на независимите държави, по повод ареста на Ходорковски. Вестникът обаче разбира причината.
"Как може да коментираш сламката с проблемите на демокрацията в чуждото око", пита вестникът, "ако рискуваш да привлечеш вниманието към гредата в твоето собствено?".
"Московските власти със сигурност знаят, пише вестникът, за безкрайните и не винаги безкръвни подялби на собствеността в просторите на ОНД и за някои популярни, но премълчавани изборни техники в страните-партньори."
Вестникът обаче вярва, че "ударът, нанесен на руската икономика от ареста на шефа на ЮКОС, неминуемо ще се разпространи върху икономиките на зависимите от руската енергия страни".
Друга статия в "Независимая газета" съобщава, че чуждите инвеститори вече са започнали да напускат Русия в резултат от ареста на Михаил Ходорковски. "Комсомолская правда" обаче заема друга позиция: "Чужденците няма да се изненадат или стреснат от арести, тъй като те вече познават добре нашите диви обичаи".
Всеки чужденец, който инвестира в Русия, посочва вестникът, "се е подготвил добре, като е наел посредници, които да решават проблемите с бюрократите".
Многоскоростната Европа е вече неизбежна
Френският "Монд" отделя внимание на друга тема: засилващата се тенденция в ЕС към това, което вестникът нарича "многоскоростна Европа".
В ЕС има лидери, пише вестникът, "които в името на ефикасността и преодоляването на риска от парализа искат да отидат по-бързо и по-далеч без да чакат партньорите си". Това се разглежда като "неизбежна еволюция" от едни и като "катастрофа" от други.
Доказателство за тази тенденция според вестника е, например, успешната визита в Иран на френския, германския и британския външни министри, за да окажат натиск по въпроса са ядрените проверки.
"Никой не отрича ползата от това посещение, посочва вестникът, като то дори доказва, че гласовете на трите най-големи страни в ЕС се възприема като по-ефикасен от този на представителя на съюза по въпросите на външната политика.
"След като "многоскоростната Европа е вече неизбежна", смята вестникът, "тя трябва да бъде организирана правилно, за да може 25-членният съюз да върви напред."
Отстраняването на лидера на британските консерватори
Швейцарският "Льо Тан" признава, че Йън Дънкан Смит наистина няма обаяние, но смята, че причината за това е разместването на политическия спектър, предизвикано от "новите лейбъристи" на премиера Блеър.
"Като застана надясно от центъра Тони Блеър отне на торите голяма част от традиционния им електорат. Съюзът му със САЩ по въпроса за Ирак лиши лидера на консерваторите дори от най-малкия шанс да покаже нещо оригинално." Който и да наследи Дънкан Смит, завършва вестникът, "ще бъде изправен пред тежката задача да съживи застаряващата партия, заплашена от изчезване в градовете. Блеър може да спи спокойно".
