Българският печат днес - 04.05.2001 год.

П�н �наха го, вервайте! Царската коалиция отива на избори, ох!, макар, че в бумагите й има пороци, ех! И така - новината на деня, обявена от "24 часа" - ЦИК пусна Симеон Втори малко преди полунощ, 4-ма сини против царя в Комисията.
Фактът обаче си е факт - Симеон Втори отива на изборите. При това не само той, а цели три коалиции ще се явяват на 17-ти юни с името Симеон Втори, едната от които е на Християнрадикалната партия на отец Гелеменов и Ера 3, разкрива "Демокрация" решенията на ЦИК.

Възникват обаче въпросите - че в цялата тази история има нещо порочно, има. Къде обаче е то? И защо имаше толкова стаена мъка в погледа на Валентин Георгиев от ЦИК, който с израза на страдалец говореше за царската регистрация? И защо същите стонове се носят в последните дни от всички органи, докоснали се до царските бумаги, пита си "24 часа". Ами защото това било страданието на хора, които трябва да спрат валяк с ръце. А според няколко социологически агенции валякът се търкаля с тежестта на 30-40% от избирателите.
Ясно е едно - и да иска и да не иска Симеон Втори вече няма избор - 4-те процента не са му пречка, категоричен е "Новинар". Въпросът е обаче дали те ще могат да станат 40? И дали ще успее движението да спечели разумните гласоподаватели?

И каква правова държава сме в крайна сметка, какво разделение на властите има, щом като правилата се променят по поръчка, в движение, постфактум, разсъждава "24 часа". Защото въпросът не е за царя, а за обикновения гражданин, който явно във всеки един момент може да бъде изкаран нарушител по нечия поръчка. И ако е цар някак си ще се оправи. Ако е поданик обаче - да му мисли.

И именно когато съдбата и дори живота на шестима такива български поданици са заплашени възниква въпросът що за общество е това, което може да използва подобно нещо за предизборна агитация. Защото може би именно сега трябва да се разбере, че демагогията не помага на никого. Нужни са солидарност и съчувствие, категоричен е "Демокрация".

А иначе вестниците продължават да нищят новините около развоя на събитията със задържаните български медици в Либия. "Искаме от Либия истината за СПИН-речта на Кадафи, Михайлова кани арабските посланици", обявява "24 часа". И цитира посланикът ни в Нигерия - "Не съм изпратил още словото. Търся го денонощно". Колкото до суматохата около прословутата реч - съществена грешка била допусната в превода й, а тя променяла смисъла на изявлението. Бившият ни посланик в Алжир Киряк Цонев отбелязва, че Муамар Кадафи обещал "прозрачен", а не "световен" процес, което вече било съвсем различно. Двете думи на арабски звучали почти еднакво при изписването се различавали само по една буква. Остава единствено въпросът, отбелязва "Труд", откъде той знае какво е казал Кадафи след като изобщо не е слушал речта му и разбрал за нея по телефона. Колкото до либийския посланик у нас - той обяснил на зам.-външния ни министър, че медиите са изопачили речта на Кадафи, след което се качил на лимузината си и се върнал в амбасадата на Джамахирията.

Подобни ситуации може би се дължат на факта, че българинът не е колективно животно. Той е без самочувствие и виси някъде във въздуха. Просто е свикнал друг да решава вместо него, споделя поетът Георги Борисов в интервю за вестник "Труд". И така е било в цялата ни история, в която има нещо мазохистично. Защото българинът къща ще си построи, ще строши магарето от бой, задето се е запънало на моста, но вечно гледа сеира на съседа си и на държавата си. Затова и нашето общество все още не се е самоопределило и е безпомощно в напъните си да го постигне.