Министър-председателят на България беше в Лисабон за среща с португалския си колега Дурао Барозо. Симеон Сакскобургготски се възприема като цар от повечето българи, но уверява, че титлата, с която най-много се гордее, е ръководител на правителството, една длъжност, "от която извънредно много се изисква". Най-вече във време, когато България, заемаща едно от непостоянните места в Съвета за сигурност, се е озовала в центъра на дипломатическите преговори около въпроса за Ирак. София подкрепя позициите на Вашингтон и Лондон, но за премиера най-важно е запазването на евроатлантическото единство.
- Вашата страна реши да подкрепи американската и английската позиция по иракската криза. Защо направихте такъв избор?
- Не става дума за подкрепа на определена формула. Ние сме в Съвета за сигурност и нашите усилия са насочени към намирането на консенсусно решение, но същевременно ние сме кандидати за НАТО, вярваме в евроатлантическото единство и смятаме, че е жалко заради проблеми като този за Ирак - независимо от неговата сериозност, - да се създава разделение в евроатлантическите отношения. Ние подкрепяме предложенията на Великобритания (промените към втората резолюция - бел.ред.), но по един креативен начин, именно опитвайки се да не взимаме страна, защото ние твърде добре съзнаваме нашето географско положение в Европа.
- Какво имате предвид, когато говорите за креативен подход?
- Да се опитаме да изчерпим всички възможни алтернативи да намерим мирно решение, с колкото е възможно повече диалог. Ние бяхме много доволни, когато узнахме за инициативата на португалското правителство (за срещата на високо равнище на базата в Лажеш - бел.ред.), тя е много положителна. Нашата позиция по тази криза е много близка до португалската.
- Обсъждахте ли този въпрос по време на срещата си с португалския премиер Дурао Барозо?
- Ние установихме, че нашето отношение към тази криза силно се доближава до португалското.
- Не се ли боите, че заетата от Вашата страна позиция може да има отрицателни последици в отношенията България-ЕС?
- Отново ще кажа, че ние не искаме иракският въпрос да навреди на единството, което съществува между Европа и САЩ. Нашите връзки с Европа са много добри, а моите отношения с президента Ширак са отлични, затова, въпреки цялата публичност, която получиха някои изявления на президента, не смятам, че това по какъвто и да е начин би могло да навреди на нашите отношения. Нашето присъединяване към ЕС, ако погледнем прагматично и спокойно, е съвършено различен въпрос, той се намира в напълно различно измерение.
- Как виждате вътрешните различия на Европа и как ще коментирате класификациите "стара Европа" и "нова Европа"?
- Европа е една и ние искаме тя да стане още по-единна.
- Вярвате ли, че в бъдеще ще има обща външна политика на ЕС въпреки сегашната криза?
- Ние кризите не можем да ги спрем. Днес това (кризата около Ирак - бел.ред.) ни се струва най-важният въпрос, но целта за една обединена Европа, с Конвента и всичко друго е нещо много по-трайно и важно. Кризи е имало и ще има, но ние не трябва да им придаваме прекомерна важност.
- Как върви процесът на присъединяване на България към Европейския съюз?
- Напредваме според плана. Има силна подкрепа от общественото мнение. Аз лично съм силен поддръжник на тази идея. Вече сме затворили 24 преговорни глави. Обстоятелството, че България и Румъния са на друго ниво - присъединяването се предвижда едва за 2007 г. - не ме тревожи, защото смятам, че е необходима голяма подготовка на съзнанието, интелектуална подготовка, за да се присъединим към Европа. Вярвам, че през 2006 г. нашето общество ще е много по-добре подготвено, отколкото ако се бяхме опитали да ускорим процеса, за да влезем по-рано.
- Съществува ли чувство на разочарование сред българското обществено мнение, затова че ще трябва да чака до 2007 г.?
- Общественото мнение може да вижда нещата по един начин, но когато сме на върха, виждаме, че всичко е много по-комплексно и трудно, и че има достатъчно основания зад всяко едно решение. Нетърпението или дори първоначалното разочарование на населението ще намалява според това, че виждаме напредък.
- Безработицата продължава да е много висока в България.
- Да, много е висока. Някъде около 16 на сто. Преди година и половина беше близо 20%. Това е следствие на преминаването от централизирана към пазарна икономика. През последните месеци имаше известно подобрение, мисля, че това е добър знак.
- Каква е Вашата политика за привличане на инвестиции? Португалия губи някои от своите...
- Всички губят. Конюнктурата далеч не е положителна. Когато виждаме, как огромни фирми фалират... всеки се колебае. С иракската криза всички предпочитат за изчакат. Цените на петрола се покачват. Но ние сме ново място за инвестиции, мнозина виждат, че предлагаме предимства, затова се надяваме повече фирми да заложат на България.
- В Португалия съществува опасение, че много от тези инвестиции ще избягат именно към новите страни членки.
- Смятам, че в Европа с 27 страни ще има повече възможности за всички, отколкото в една малка Европа.
- Тревожи ли Ви това, че има вероятност, неотдавнашното убийство на сръбския премиер Зоран Джинджич да засегне балканския регион и в частност Вашата страна?
- Към момента, да. Убийството е нещо осъдително в морален смисъл и трагично, а в нашия край от света ни засяга като съседи. Но ние трябва да мислим за стабилността на институциите и на демократичния режим. Въпреки, че е жалко да загубим такъв уважаван политик и че е жалко за имиджа на региона, ние знаем, че една страна с демократични структури ще продължи да съществува.
- В България мнозина Ви смятат на първо място за цар. Какъв е Вашият опит като премиер?
- Много е трудно да се обясни, защото няма прецеденти. Задачата на един премиер при тези обстоятелства е изключително взискателна и, ако искаме сериозно да я вършим, тя е предизвикателство, уникално по рода си. Ако моите исторически корени допринесат за повече опит или за по-уравновесен подход към ситуациите, толкова по-добре. Но при това положение, не мисля, че има друга титла, която би ме накарала да се почувствам по-горд, от титлата на избран министър-председател на Република България. Това е, което правя. Останалото са обстоятелства, които могат да помогнат за успеха на тази задача.
- Смятате ли, че е възможно връщането на монархията в България в близко бъдеще?
- Не е на дневен ред.
