Въпреки че Лийланд има достатъчно опит в автомобилостроенето, първите коли на новата компания не впечатляват с нищо. Причината е в главния инженер, който разработва автомобилите с марка Lincoln Ангъс Уудбридж. Преди това Ангъс е работил в текстилната промишленост. Липсата на достатъчно опит на конструктора е само една от многото пречки за началния неуспех на колите Lincoln. Освен V-образния осемцилиндров двигател, с работен обем 5.8 литра, нито един детайл не се произвежда във фирмата. Всички останали възли и агрегати се купуват от други автомобилни заводи, сглобяват се и така се получават първите автомобили Lincoln.
Две години след създаването на новата автомобилна фирма финансовото и състояние се влошава драстично. Лийланд не може да върне заемите, с които е започнал работа, печалбите са почти нулеви и фабриката на Хенри се оказва на ръба на фалита. Тогава братята Лийланд се обръщат за помощ към гениалния конструктор Хенри Форд, който приема да закупи компанията. Той назначава за шеф на Lincoln своя син Едсъл. Една година по-късно братята Лиланд и Едсъл Форд се спречкват доста сериозно. Конфликтът принуждава създателите на марката Lincoln да напуснат фирмата и тя остава изцяло във владението на Ford.
Новото подразделение на Ford бързо набира скорост и колите, които запазват името на бившия президент на САЩ, започват да се продават с голям успех на американския автомобилен пазар. През 1930 година се появява може би най-добрата серия, произвеждана преди Втората световна война. Тя носи индекса "K" и става любима както на гангстерите, така и на полицаите. Първата модификация на KA е оборудвана с V-образен "осмак". За да могат автомобилите, използвани от полицията да имат дори малко превъзходство над тези които карат престъпниците, ръководството на Lincoln решава само на полицейските коли да се монтират спирачки на всички колела. Освен това работния обем на двигателя е повишен от 5.8 до 6.3 литра. Полицейският Lincoln получава моделен номер KB и е пуснат в серийно производство две години след варианта KA.
Няколко месеца след официалната премиера на KB, на автомобила започва да се монтира дванадесетцилиндров, V-образен двигател. Той се оказва доста по-успешен от предшественика си. Агрегатът е оборудван със странично разположени клапани. Диаметърът на цилиндъра и ходът на буталото са съответно 82/114 мм. Работният обем на "дванайсетака" е 7 238 см3, а мощността на това "чудовище" е 150 к.с. Комбинира се с тристепенна механична трансмисия, а каросерията вече е с две вдрати и мек таван. Тази модификация е наречена Convertible Coupe. Окачването е на стандартните за това време полуелиптични ресори. Автомобилът е оборудван с барабанни спирачки на четирите колела. Возилото се произвежда с различно оборудване, по поръчка на клиента. Максималната скорост на "спортиста" е 96 мили в час или повече от приличните за онова време 154 км/ч.
Въпреки многото варианти от "K"-серията най-прочут остава вариантът на Lincoln Convertible Coupe с мек таван. Компактната, луксозна кола е с две врати. Фаровете са четири. Основните са доста по-големи от допълнителните и са разположени на предните калници. Никелираната рамка около огромния радиатор подчертава лукса, който се излъчва от всеки детайл на прекрасния автомобил. Повечето от подверсиите на модела Convertible Coupe са оборудвани със специални джанти със спици, а гумите са със задължителния за това време страничен бял кант. Резервните колела са две и са монтирани отстрани на торпедото. Страничните огледала се намират върху резервните гуми.
Както вече споменах, скъпата за онова време машина е била привилегия на богатите гангстери. Това обаче се оказва недостатъчно и продажбите не успяват да покрият разходите на компанията. В средата на 30-те години фирмата намалява работния обем на двигателя, но и това не помага за увеличаване на продажбите. По време на Голямата депресия шефовете на Ford се принуждават да спрат Lincoln Convertible Coupe от производство.
Последвайте ни
