Книгата на баба, на мама.. а моята?

Името на моята книга е „Традицията Земя -- том 4653". Земята -- една неостаряваща, вечно млада тема както за времето на моята баба, така и за това на мама, та дори и за мен и връстниците ми.

Сигурна съм, че ще се зачудите на заглавието, което съм избрала. Потвърждавам че му липсва известна логика. Сега ще ви разкажа накратко. Цялата история започва преди няколко стотин години. Една моя пра пра прабаба започва да пише за Земята, за Майката природа, за хората и за други неща от живота. Писанията й били кратки, но безценни, затова тя решила да ги остави в завещание на дъщеря си. Тя от своя страна колкото повече чела, толкова повече въпроси възниквали в съзнанието й и всеки отговор който откриела, записвала в свое тефтерче. А в последните си дни от живота, оставила своите записки заедно с тези на своята баба на дъщеричката си. И както може да се досетите това предаване на ръкописи продължило и за напред. Така аз получих стотина ръкописа, разделени на томове за улеснение от някоя от прабабите ми.

В предлога на моята книга, ще ви разкажа мъничко от това, което прочетох и това, което ме накара на да продължа делото на рода ми.

Светът, в който живеем, е просъществувал през годините благодарение на традициите, вярванията и обичайте на хората от различни общества. В продължение на векове осъществяването на връзката между различни народи, било то поради политически, икономически или социални въпроси, несъзнателно дало начало на процесът глобализация. Разбира се, този процес имал своите предимства и недостатъци.

Tози мост между културите, който започнал да се изгражда, родил различни настроения между гражданите на света. Едни били доволни, други не чак толкова. Човечеството било на прага на един нов свят. Било въпрос на време хората да започнат да обменят все повече и повече информация помежду си или да се конкурират едни с други . Логично този диалог между културите бил предпоставка за развитие в различни сфери на науката и технологиите. Считало се, че тези нови глобални ценности били с цел улесняване и облагодетелстване на хората и така човека от миналото се превърнал в онзи от бъдещето. Той бил толкова амбициран, толкова целеустремен към съвършенството,че забравил за онази дала му живот -- Майката природа. Та така този обмен на информация в миналото довел до леко погрешно духовно развитие в настоящето. Или по-точно хората забравили за своите традиции и ценности (както знаем природата заемала голяма част от живота на хората). А сега точно обратното, все по-рядко се сещаме за гълъбите на прозореца, тотално заслепени от работата си на компютъра...

Не казвам, че хората не трябва да се възползват от научния напредък, който са постигнали. За съжаление житейската им цел е да задоволят и най-малкия им каприз, защото си мислят, че така ще бъдат „щастливи". Но това не е истинско щастие, според мен е моментна радост. Тя действа като наркотик в душите на хората и ги кара да искат още и още. Заслепени от алчността си, те обръщат гръб на истински красивите неща в живота. Готови на всичко да получат дневната си доза „щастие", несъзнателно нараняват Земята, която ги е дарила с най-големите богатства от дъното на душата си.

Така съвременните традиции, които водят началото си от дълбоко минало и съпътстват различни генерации остават в основата на човешкия живот. Защото те ни възпитават, показват ни как са живели нашите предци и ни учат на подобаващо поведение към природата. В забързаното си ежедневие, ние подминаваме и забравяме за народните си обичай. И както можем да се досетим по този начин нараняваме и себе си, и културата си и земята, на която живеем.

Поуката от моята книга е,че мостът на опознаване стой в основата на човешкото развитие и начин на мислене, които от своя страна определят бъдещето на живота на Земята. Дали ще се радваме на пълноценно и изпълнено с красота бъдеще, ще разберете в следващия том...