Китайските комунисти започват шистова революция

М оже ли Китай да догони и задмине Америка по добив на "синьо гориво" от шисти?

За момента терминът "шистова революция" стабилно се асоциира с Америка. Именно в САЩ широкото използване на технологията за фракинг позволи за броени години неколкократно да се увеличи добива на "синьо гориво". Това осигури на САЩ титлата най-голям производител в света на газ, рязко намали зависимостта на страната от вноса на енергоносители, съществено понижи вътрешните цени и по този начин даде мощен импулс на цялата икономика и преди всичко на енергоемките индустриални отрасли.

Газът сменя въглищата

Ето, че днес Китай иска и може да стане новото огнище на глобалната шистова революция. Предпоставки за това има: според учените, най-големите запаси в света от нетрадиционен, по-конкретно, шистов газ се намират именно в КНР. Експертите от Управлението за енергийна информация на САЩ /EIA/ изхождат от това че китайските находища по своите размери превишават американските най-малко с 50%.
Усвояването на нетрадиционните газови находища се превърна в едно от приоритетните направления за развитие на китайската енергетика през настоящата 12-та петилетка /2011-2015/. Китайските власти искат да намалят прекалената зависимост на националната енергетика от силно замърсяващите околната среда въглища. Те акцентират върху природния газ. Неговият дял в структурата на енергийното потребление за пет години трябва да се удвои.
За момента става дума преди всичко за добива на традиционен газ. Въпреки това през 2013 добивът на шистов газ нарасна 7 пъти в сравнение с 2012, макар и от много ниски нива. До края на петилетката през 2015 Китай възнамерява да добива до 6,5 милиарда куб.м. нетрадиционен газ.

Силен скок през следващата петилетка

Но истинският скок трябва да се случи през следващата петилетка: през 2020 ежегодният добив може да достигне около 100 милиарда куб.м., според предварителните планове на Пекин. САЩ вече добиват около 3 пъти повече и както личи от прогнозите още много години ще увеличават добиваните обеми. Така че едва ли Китай ще успее да догони и даже да изпревари Америка. Но е напълно възможно да се превърне във втория по големина производител на нетрадиционен газ в света.
През последните месеци китайските държавни петролни компании целенасочено изкупуват дялове в американски фирми, имащи опит във фракинга, защото набелязания скок не може да се извърши без западните технологии. За тяхното привличане Пекин използва и други проверени методи: чуждестранните компании получават дялове в перспективни китайски проекти.
Така, през 2012 една от трите най-големи китайски държавни петролни и газови компании China Petrochemical Corporation подписа с американския гигант "ЕксонМобил" договор за съвместното разработване на находището за шистов газ в провинция Съчуан. Същата година към проучването и експлоатацията на китайските запаси беше привлечен и британско-холандският концерн "Шел".
Впрочем нещата не са така прости с транснационалните компании. Те не обичат да бъдат в ролята на миноритарни акционери, по тази причина някои наблюдатели се съмняват в перспективите на тяхното по-нататъшно привличане в усвояването на находищата в КНР, поне при сегашните условия.

Проблеми с оборудването, водата и релефа на местността

Китайската шистова революция може да се забави и по-чисто технически причини: заради продължаващия в Северна Америка бум както на добива на шистов газ, така и на шистов петрол производителите на оборудване са забити с поръчки. На китайците им се налага дълго да чакат необходимата техника и скъпо да плащат за нея.
Затова пък комунистически Китай има очевидно "предимство" пред САЩ и още повече пред Европа, където също има някакви запаси на нетрадиционен газ. То се състои в това, че китайските власти не се притесняват относно екологичните страхове и искания на населението. В Китай няма закон за защита на грунтовите води при използването на фракинг. Но въпросът за водата в Китай може да придобие съвършено друго значение. За фракинга или хидравличното разбиване на пластовете са необходими значителни обеми вода. Китайските находища се намират в региони, които са бедни на живителната течност.
Други са разположени в планински местности, като тези в провинция Съчуан, която между другото е разтърсвана от чести силни земетресения. В САЩ добивът се осъществява в равнините щати, което по естествен път го облекчава. Но всички гореизброени технически и географски проблеми могат само временно да забавят и усложнят китайската шистова революция. Те едва ли са способни да я спрат. /БГНЕС

------------

Автори на анализа са журналистите от "Дойче Веле" Франк Зирен и Андрей Гурков. /