„Имам ниско самочувствие“ – често чувам тази самодиагноза в психологичната си практика. Това е добре – когато хората осъзнават проблемите си и търсят професионална помощ за тях. Лошото е, когато оставят разрушителните мисли да владеят съзнанието и не опитват да ги обуздаят. Защото, ако не вярваш в себе си и ти липсва самочувствие, то перспективите за бъдещето ти са от тази позиция – липса на перспективи.
Животът на зрелия човек, е продукт най-вече на начина, по който мисли за себе си.
Първичните ни представи „Кой съм аз и моето място в света“ се изграждат в детството – времето когато малкия човек се учи да живее в света на възрастните. Комплексът за малоценност се явява естествен стадии от порастването на детето, който впоследствие то преработва. Но често, чувството за малоценност на малкия човек, остава и в зряла възраст като непреработен детски модел на възприятие на себе си.
Малко хора излизат от детството и пубертета с високо самочувствие. Повечето са смазани от изискващ или неглижиращ родителски модел, от училището, акнето, наднормените килограми, подигравките на готините от класа. Да, понякога стартът е фалстарт, но хубавата новина е, че човек има вродена способност да се развива цял живот. Натрупаният тежък багаж от детството и пубертета може да се разтовари. Несъзнателно приетите негативни убеждения за себе си, могат да бъдат променени. Иска се работа, активна работа със себе си.
Универсален начин за излизане от черупката на ниското самочувствие няма. Това е отговорност и лична работа на всеки. Работата с психолог насочва към по-прекия път, ускорява развитието, но всеки сам си извървява пътя.
Споделям с вас няколко прости и практични стъпки за лична работа със себе си, които, ако се прилагат, действат безотказно:
1. „Имам ниско самочувствие“ – ако мислиш така за себе си, съветвам те никога, пред никого, и пред себе си, да не изричаш това!
Мислите стават думи, думите стават поведение, поведението става характер, характерът става съдба. С всяка своя дума за себе си, ти градиш съдбата си, така че внимавай какво мислиш и говориш.
„Работя за самочувствието си“ е градивната нагласа,, с която да я замениш. Това е най-важната, начална стъпка, за да започнеш в процеса на промяна.
2. Преразгледай и подложи на съмнение всяко негативно убеждение за себе си!
Направи списък – какво според теб ти не си, не умееш, не ставаш. Разгледай го добре. Подложи на съмнение написаното: Защо мисля така, чии утвърждения съм приел за свои – на родители, учители, яките други, агресивна среда?
Най-лошото в това да мислиш лоши неща за себе си, е това, че ги възприемаш като несъмнена истина. Ако искаш да подобриш самочувствието си, необходимо е да промениш представата за себе си. Да си изработиш навик да подлагаш на съмнение и проверка всяка негативна самоосъдителна мисъл в която вярваш. Превърни съмнението в негативната самооценка в свой навик. Ще останеш удивен колко много чужди боклук за себе си си приел, без да мислиш. Нужен ли ти е?
3. Осъзнай силните си качества!
Направи втори списък: с позитивните, градивните си качества. От практиката си зная, че хората изпитват затруднение за този списък, не познават силните си страни, не са научени да ги експонират срамуват се да го правят дори. Давам жокер: щом четеш тази статия, значи имаш интереси в сферата на личностното развитие и амбиция за промяна.
Амбицията е градивно, силно качество, запиши я. Попълвай този списък всекидневно. Човек дори не подозира колко силни качества и умения има, приема ги по дефолт, и се концентрира в това което няма.
Концентрацията в липсите ги задълбочава. Ти получаваш това, в което даваш енергията си. Вложи енергията си в търсена на хубавото, градивното в себе си.
4. Работи с тялото!
Тялото е психика. Стойката на тялото говори най-красноречиво за начина по който се чувстваш. Приведена, прегърбена стойка, свити рамене, избягващ поглед, провлачена походка – това са видимите признаците на ниското самочувствие. Стойка с изпънати рамене, изправена глава, лека усмивка, отворен поглед, енергична походка – това е езикът на тялото на уверения човек. Упражнявай тялото си в тази стойка, изгради позиция на човек със самочувствие. Психиката определя несъзнателно стойката на тялото, но е валидно и обратното: чрез съзнателна промяна езика на тялото, променяме и психичната си нагласа.
На своите оздравителни семинари, академик Норбеков, започва работа с това упражнение: изработване стойката на уверен човек. Нарича я „стойка победител“. Намери своята стойка „победител“ и я покажи на света!
5. Действай!
Отлагаш всичко за после – когато имам сили, самочувствие, подкрепа. Всъщност ниското самочувствие отлага всичко за после, пред страха от чужда негативна оценка и провал. Няма да получиш подкрепа от никого, ако не направиш първата крачка. Стани от дивана и направи крачка към отложените си намерения – нова работа, партньор, хоби, учене, танци, да се обадиш на еди кой си. Просто го направи. Не мисли, и не анализирай, действай. Страхът е провал. Действието ражда възможности.
Във всяка сфера от живота, началото не е лесно, но наложително, за да има развитие. Човешкият живот е развитие, процес който можем да направляваме в посока към по-добрата версия на себе си.
Стани от дивана, изправи раменете и направи първата крачка към по-добрата своя версия: „Аз работя за своето самочувствие“!.
Още от автора:
Когато алкохолът е „мноо яко нещо“
В капана на живота, отровен от компромиси
