П ървата среща на 11-годишната Мира с алкохола е на Нова година – потайно детско напиване в кухнята, родителите пият в хола. Бърза помощ, повръщането и мъчителната промивка на стомаха след това са нейното лично прозрение що е то алкохол. Преди това е възприемала пиенето като „мноо яко нещо“ от света на възрастните.
Янко, 14г., също стига до Бърза помощ и промивка на стомаха след запознаването си с алкохола. Родителите на Янко не пият и не пушат. Той обаче смело отпива от подадената бутилка водка на рожден ден на съученик, понеже „готините от класа“ пият, а той иска да е като тях.
Мира и Янко /реални лица с фиктивни имена/ не са изолирани случаи, те презентират един реален проблем при децата: ранните опитности с алкохол и психоактивни вещества.
Защо децата посягат към алкохола?
Проблемът, разбира се, е комплексен – личен и социално дефиниран от културата, в която живеем, а тя, ще го кажа направо – е голям любител на алкохола.
Децата наблюдават и подражават – така растат, така се развиват като личности. Подражанието и несломимото детско любопитство са силни мотиватори за тях във всеки един аспект. И ако нямат защити и не знаят какви точно са въздействието и последствията на нещото, към което така нетърпеливо посягат, е много лесно да тръгнат по кривия път.
Обкръжението е много важно, но превесът е върху семейната среда, винаги. Родителите са най-важните възрастни, те определят първичните модели на поведение на детето. То наблюдава как те общуват, как говорят, как се обличат, с какво и как се хранят, попива в себе си представите им за добро-лошо, трябва-не трябва, мога-не мога, красиво-грозно. Това, което детето вижда в семейството си, това възприема за норма, копира и възпроизвежда тези модели в поведението си. После, тези представи се доразвиват от социума, където детето расте.
Подражанието на възрастните е детският начин, то да се почувства пораснало: „Възрастните пият и пушат. Аз, ако пия и пуша, ще съм като големите“ - това е в представите на детето. Ако семейният модел съвпада с обществения модел – всички пият и пушат, детето още на 11 години, както Мира, ще посегне към алкохола.
В случая с Янко, моделът на подражание е от социалната среда – яките съученици. Алкохолът не присъства в дома му и за него е непознат, а непознатото винаги привлича. Любопитство, съчетано с желанието да се хареса, да се впише в средата, са водещите мотиви за Янко.
Двете деца растат в различна семейна среда и мотивите им към алкохола са различни, но общото при тях е липсата на една основна спирачка: информираността. И двете деца са на възраст, в която изграждат собствена преценка. Когато няма информация, няма правилна преценка, тогава информираността идва болезнено чрез личния опит.
Отговорността за това децата да бъдат информирани към всички опасности е комплексна – на семейството, обществото и училището, но основната отговорност е върху родителите. Родителят определя светогледа на детето. Но често и самият родител се нуждае от информация, често самият той не си дава сметка колко е важно да се говори, говори и говори с детето за всички потенциални опасности в живота. И често не знае как да говори с детето си.
Как да говорим с децата за алкохола?
„Мамо, татко пак ли е болен?“ Бащата на петгодишния Филип отново има тежък махмурлук. Майката е затруднена какво да каже, как да обясни, кого да пощади – авторитета на бащата или детето пред истината. Избира бащата – по-лесния вариант – и за пореден път лъже детето: „Да, мило, татко е болен, и затова не може да играете в парка“. И за пореден път Филип е разочарован.
Това е често срещано в семействата, където се употребява алкохол – проблемът се отрича, родителите лъжат себе си и детето, всички живеят в лъжа като баснята за щрауса, който си е заровил главата в пясъка и мисли, че се е скрил. Децата са интуитивни, умни, имат своя точна преценка за нещата. Подсъзнателно Филип знае че е лъган, но в желанието си да бъде добро дете, се поддава на семейната лъжа. Прави се, че вярва, но е объркан и това поражда в него несигурност, съмнение в собствените си усещания, става нерешителен, страхлив, неуверен, трупа напрежение и така още от рано става податлив на алкохол и други съблазни с лоши последствия.
Как е най-добре да постъпи майката на Филип? Да говори откровено с него. Да му обясни защо татко е болен и какво точно означава алкохола: „Баща ти пи много алкохол и се напи. Алкохолът така действа върху човека – отначало е весело, но после му става лошо, губи контрол над себе си, забравя за дадените обещания, а на сутринта боледува. И ето затова татко ти се чувства много зле. Не е добре да се пие алкохол“. Ясно и точно обяснение. Истината е изречена, проблемът е изкаран на светло. Филип вече знае, има нагледна картина до какво води пиенето на алкохол.
Всеки родител трябва да обясни лично, ясно и точно на детето си какви са последствията и опасностите от алкохола и психоактивните вещества. Светът става все по-опасно място, информацията е първата стъпка да предпазим децата си.
Превенция срещу всички видове зависимости
Добрият личен опит е супер, но информацията от родителя е първата стъпка от превенция срещу всички видове зависимости – алкохол, марихуана, дрога, интернет.
Другата превантивна стъпка е развитие на детския свят – на интереси, таланти, предпочитания, умения, за да бъде пълен светът на детето с неговите си неща. Спортът е задължителна предпоставка за физическо, психическо и социално развитие на детето. Заниманията с изкуство са начин то да изразява себе си по своя уникален начин. Ако се чувства добре в своя детски свят, със своите си интереси и мечти, защитено, сигурно, емоционално обгрижено, детето няма да има нужда да бяга от негативните емоции и да търси идентификация в алкохол и трева, без изобщо да съзнава какво означава това.
Ние, родителите, трябва да помагаме на децата си да развиват талантите си, да правят това, което обичат. Да им говорим за красотата и за опасностите на света, да не им оставяме психично пространство и свободно време да залитат в опасна посока. Така децата ще се радват на своя детски свят, ще мечтаят и ще се борят да постигат мечтите си, без бързат да пораснат и опитат от пороците на нас, възрастните.
