В редица доклади, включително и в тези на американските военнослужещи, е описана тази практика спрямо труповете на военни от Императорската армия на Япония.
От тях става ясно, че е особено популярна по времето на Тихоокеанския театър (един от четирите военни театъра по време на Тихоокеанската война между 1942-1945 г., част от ВСВ),
а най-често „трофеите“ са зъби и черепи, въпреки че и други части от труповете също са колекционирани от мнозина.
Във видеото горе вижте 8 предсмъртни реплики на военни
Историците свързват победния „ритуал“ със заличаването на човешкото
в японските жертви, със скрития расизъм на някои от военните, с отчаяните действия по време на войната или пък с нечовешката жестокост, която е налице и от страна на японските военни, с желанието за отмъщение и още много фактори.
Вижте ужасът от войната в 23 кадъра в нашата галерия
Вземането на трофеи става толкова актуално и често, че през септември 1942 г. главнокомандващият на Тихоокеанския флот заповядва „Никоя част от тялото на врага да не бъде използвана като сувенир“ и всеки американски военен, който наруши заповедта, да бъде подложен на „строго дисциплинарно наказание“.
В САЩ японците са представени като не-човеци
Особено популярно сред населението е да се припомня за изненадващата японска атака над американската военноморска база при Пърл Харбър, Хаваи, извършена сутринта на 7 декември 1941 г., като по този начин се подклажда омразата срещу японците.
Американските медии са основен канал за пропаганда и предразсъдъци. Те описват японците като „жълта напаст“, а в официален филм на военните японските войници дори са назовани като „живи ръмжащи плъхове“.
Комбинацията от американски расизъм, подсилен от пропагандата, и реални и измислени зверства на японците води до цялостно отвращение от нацията.
Въпреки че след определено време има забрана да се осакатяват труповете на противниковите военни, за много американци „японските противници са не повече от животни и оскверняването на останките им не може да бъде прокарвано през призмата на морала“.
Известният шотландски историк Нийл Фъргюсън коментира фактите:
„За историците, специализирали в немска история, това е един от най-тревожещите фактори по време на Втората световна война: фактът, че съюзническите военни третират японците по същия начин, по който немците третират руснаците – като не-човеци.“
След като японците са считани за животни, не може да се учудваме, че останките им са третирани като на такива.
Друг историк, Саймън Харисън, нарича сувенирите „черепи трофеи от Тихоокенската война: неморални предмети за напомняне“. Според него всичко идва оттам, че по-голямата част от американските военни, колекционирали черепи на противника, идват от общество, за което ловът е символ на мъжество.
Вижте още:
Лудостта на войната, видяна в очите на един войник
Младежи камикадзе се радват на малко кученце в деня преди последната си мисия
