Да отпаднат забраните за освобождаване (отглеждане, б.ред.) в околната среда на генномодифицирани тютюн, лоза, памук, маслодайна роза, пшеница и всички зеленчукови и овощни култури, приеха на първо четене днес народните представители.
Докато те гласуваха промените в Закона за генетично модифицираните организми (ГМО), пред сградата на парламента майки и екоактивисти поискаха чиста храна и природа в България.
С плакати "Да на биоразнообразието, не на генно-безобразието" и "За вкусни БГ зеленчуци, а не мутирали боклуци" те протестираха срещу либерализирането на използването на ГМО в земеделието у нас.
Според тях това ще доведе до безвъзвратно изгубване на традиционните български култури.
Зам.-министърът на околната и среда и водите Евдокия Манева излезе, за да ги успокои, че с предвижданите промени процедурата за пускане на пазара или в природата на генномодифициран продукт става извънредно сложна.
Ще се прилага максимално принципа на предпазливостта,
каза тя. Освен това в текста ще се запази пълната забрана на ГМО в зоните на НАТУРА и в буферната територия около тях.
Ще бъде забранено пускане в околната среда на ГМО в съседство на площи, на които се отглеждат селскостопански продукти по биологичен начин.
Ако министрите на околната среда и водите и на земеделието и храните разрешат да се пуска на пазара и околната среда такъв организъм, това ще стане само с решение на парламента.
Промените в Закона за генетично модифицираните организми се налагат, защото той е приет преди присъединяването на България към ЕС и поради тази причина в него има известни несъответствия с действащите директиви.
Целта е да се постигне пълно съответствие на нашето с европейското законодателство.
Протестиращите пред Народното събрание обаче коментираха, че това изобщо не е вярно и посочиха за пример Италия, където ГМО са забранени. Тяхното искане е
България да бъде територия, свободна от ГМО.
Според министър Нона Караджова притесненията на гражданите, че от утре ще приемат неконтролирано модифицирани храни, са напълно неоснователни.
По думите й отпадането на забраните за освобождаване на генномодифицирани тютюн, лоза, памук, маслодайна роза, пшеница, плодове и зеленчуци се налага, защото тя влиза в противоречие с изискването да се прави преценка за всеки отделен случай.
Процедурите по разрешаване на работа с ГМО в контролирани условия, освобождаването им в околната среда и пускането им на пазара, определени от закона, включват:
- изработване на оценка на риска,
- нейното оценяване от Консултативната комисия по ГМО към министъра на околната среда и водите,
- произнасяне по всеки отделен случай, обясниха от еко ведомството (MOEW.Government.bg).
Оценката на риска включва резултати от извършени експерименти и наблюдения и подробен план за наблюдение на потенциални краткосрочни и дългосрочни последици за човешкото здраве и ефекта върху околната среда от освобождаването на ГМО в природата и пускането им на пазара.
От министерството допълниха, че поради общия пазар в ЕС, разрешението за пускане на пазара на даден ГМО се взема централизирано след обстойна оценка на риска за околната среда и човешкото здраве.
Ако тя покаже, че даденият ГМО може да окаже неблагоприятно влияние в конкретния случай, както и ако решението в рамките на ЕС е отрицателно, това е законово основание за отказ за издаване на разрешение.
В законодателството на съюза по отношение на ГМО няма общи забрани. Те се налагат за отделните случаи. Ако оценката на риска покаже, че опасност няма,
всяка държава може да се позове на защитна клауза
и с това да не допусне даденият ГМО на своя пазар.
Промените в закона ще бъдат приети на второ четене след три седмици. При днешните дебати депутатът Евгений Желев от Коалиция за България заяви, че не е сигурен дали новите текстове няма да създадат условия след време да възникнат необратими проблеми.
Колегата му Георги Божинов, заяви, че червените няма да подкрепят внесените промени и съзря в тях лобистки интереси на световни компании.
Искра Михайлова от ДПС отбеляза, че приемането на законопроекта ще е престъпление спрямо българската природа.
Съпартиецът й и бивш министър на земеделието Джевдет Чакъров отбеляза, че не бива да се отива към пълна либерализация по отношение на ГМО, защото се засягат фундаментални български продукти, и трябва да се потърси балансът между защитата на националните интереси и транспонирането на европейското законодателство.
Лъчезар Тошев от Синята коалиция заяви, че парламентарната му група няма да подкрепи промените и отбеляза, че когато има определена директива, не трябва да приемаме всичко в нея.
Министър Караджова му отговори, че хармонизирането трябва да се извърши, а ако директивите са неприемливи, промени в тях се правят чрез Европарламента.
криза, която тихо расте" />
