Докато някои рисуват бъдещето в тъмни цветове, американският медиен експерт Джей Розън гледа с оптимизъм напред. Интернет дава нови големи възможности за качествена журналистика, уверява той в интервю за „Нойер цюрхер цайтунг”, публикувано от сп. ЛИК.
Джей Розън е роден през 1956, преподава журналистика в Нюйоркския университет. От пет години поддържа водещия журналистически блог Pressthink, който през 2006 беше отличен с Наградата за мир на „Репортери без граници". През юли 2006 Розън създава newassignment.net, една ореп-пет платформа за аматьори и професионални журналисти, която беше подкрепена със 100 хил. долара от информационната агенция Ройтерс.
Розън е редовен блогър на „Хъфингтън Пост" (huffingtonpost.com), за тях последно създава рубриката Off the Bus за президентските избори през 2008 - блог, поддържан от аматьори в сътрудничество с редакторите на „Хъфингтън Пост". Освен това Розън е в съвета на онлайн енциклопедията Wikipedia и е автор на книга за гражданската журналистика.
- Навсякъде се говори за това, че безплатната култура на интернет унищожава финансовата основа на качествената журналистика.
- Напротив, интернет създава огромни възможности за качествена журналистика. Все пак признавам, че интернет заплашва стария икономически модел на издателите. Рекламата във вестниците и списанията, която правеше възможна голяма част от всекидневната журналистика, вече не действа. Тази тенденция не може да бъде спряна.
- Тогава в какво се състои големият журналистически потенциал на онлайна?
- Интернет улеснява достъпа на големи групи хора и така позволява на журналистиката да използва техните способности. Днес всеки може да използва инструментариума на медийната продукция и тъкмо това прави този нов етап интересен за пресата: много хора участват и това е чудесно.
- Какво ще се случи със сериозните вестници? Изследователите предсказват края на печатното слово.
- Тези предсказания засягат само едно наблюдение: какво се случва, когато две неща се застъпят - спадането на тиражите и това, че вестникарите не успяват да променят своя продукт. Никой не знае дали ще успеят. Преди немного години вестникарските издателства все още бяха много силни и стабилни, което днес вече не е точно така.Много се надявам, че те ще намерят пътища да интегрират подкрепата на гражданите в своята информация. Все пак изхождам от това, че журналистиката ще излезе по-силна от сегашната ситуация. Следователно всичко това не е катастрофа. Може да е катастрофа за някои издателства, но със сигурност не и за свободната преса като такава.
- Как преценявате шансовете на традиционните семейни издателства като компаниите „Вашингтон Пост" или „Ню Йорк Таймс"?
- Без съмнение знаете, че прегръдката с интернет за тях е въпрос на оцеляване. Уебсайтовете им са превъзходни. С изключително добрата качествена онлайн журналистика те са на прав път в развитието си от вестникарски издателства към уеб базирани информационни организации. Но генетично и в исторически план в главите на техните мениджъри все още има много неща, които пречат на творческото боравене с мрежата.
- Кои вестници според вас подхождат особено творчески към сегашната ситуация?
- За учудване няколко провинциални вестника са създали много иновативни и добре развиващи се уебпродукти. Тези вестници имат водеща роля, защото са ръководени от прогресивно мислещи фамилии.
Например „Лорънс Джърнъл Уърлд" (ljworld.com) и „Бейкърсфийлд Калифорниън" (bakersfield.com). Значи има решения. Отвъд издателствата съществува Talking Points Memo на блогъра и политически журналист Джошуа М. Маршал (сайтът на родения през 1969 журналист е поставен от „Ню Йорк Таймс" сред най-популярните и уважавани сайтове - бел. ред.).
Заедно с лоялните си читатели той създаде малка медийна империя, която вече има четири филиала, работещи заедно. Те произвеждат повече трафик, отколкото „Лос Анджелис Таймс", и са влиятелни точно колкото един голям всекидневник -и всичко това възникна в мрежата.
Или вземете други успешни блогове като paid-Content.org, новинарски сайт, който се стреми да разпространява в интернет качествени новини. Има и някои други успешни случаи.
- Какво ви мотивира да станете блогър?
- Започнах моя блог Pressthink по различни причини. Първо, исках да науча нещо за блог революцията, като пробвам сам, а не да прочета за нея в някоя книга. Второ, винаги съм искал да създам независимо списание за критика на пресата, което да проследява днешния преход на пресата към дигиталната епоха. За да разбера по-добре тези значими промени и за да мога да им влияя, станах блогър.
- В Германия вече се оформи малка група влиятелни блогъри, но те съвсем не са толкова много, колкото в САЩ...
- Свързано е с американската култура. Американците не са имали проблем с това да започват от нулата. Ако при нас кажете, че в скоро време ще станете издател, хората ще го приемат за нормално, докато в други страни ще ви погледнат накриво. Важна причина за популярността на блого-вете е, че хората усетиха затвореността и безучастността на медиите.
- Издателите трябва ли да се тревожат, че "Гугъл" все някога ще ги окупира?
- Не. Наистина някои издатели смятат, че Google News краде техни съдържания и не плаща за това. Това е само наполовина истина: сътрудниците на "Гугъл" знаят, че не произвеждат информация. Освен това "Гугъл" организира трафика в мрежата, преди всичко към достойните за доверие източници. Това наистина е голямо предимство за всички, които предлагат информация. Затова те не трябва да се оплакват.
- Какво обаче ще кажете на тези, които създават платени архиви?
- Търсачките са причината да пропадне експериментът със заплащането при ползване на онлайн архива на „Ню Йорк Таймс" и на неговата страница за мнения. От този проект „Ню Йорк Таймс" наистина спечели пари, даже беше достигнат планираният оборот, което означава, че имаше достатъчно желаещи абонати. Но от „Таймс" бързо забелязаха, че търсачките насочват още повече хора към техния сайт, така че сметнаха, че ще им върви по-добре, ако отворят архивите си.
- За какво трябва да се подготвят журналистите в бъдеще?
- Те ще трябва да променят много неща, най-вече отношението си към технологиите. Преди беше достатъчно да могат да обслужват само пишещата машина, за всичко останало се грижеше друг отдел. Днес журналистите са по-ценени, ако си служат гъвкаво с технологията и публикуват на много нива.
Извън това трябва да се научат да използват предоставените от читателите информации, за да усъвършенстват собствените си новини и разследвания. Накрая журналистите трябва да са готови да пре-открият самите себе си.
Добрите стари времена, когато можеха да получат места в стабилна организация, отминаха. Това вече го няма в медийния свят. Журналистите трябва да се учат да мислят като предприемачи, да създават свои предприятия и да работят сами или в малки групи.
- Виждате ли сериозни трудности в това?
- Журналистите са зависими същества, защото все още вярват в „бащата мечта", който стои зад всичко. Никога не са му имали вяра, но винаги са знаели, че той се грижи за рекламата, осигурява офиси, печатници и се занимава с всичко. Те смятаха, че имат право да бъдат оставени на мира, за да си вършат работата.
Известно време вървеше добре, но добрия „баща мечта" вече го няма. Й в бъдеще също няма да има друг, който да решава проблемите им и да ги подкрепя.
