Джей Розън: Журналистите трябва да се променят

Докато някои рисуват бъдещето в тъмни цветове, американският медиен експерт Джей Розън гледа с оптимизъм напред. Интернет дава нови големи възможности за качествена журналистика, уверява той в интервю за „Нойер цюрхер цайтунг”, публикувано от сп. ЛИК.

Джей Розън е роден през 1956, преподава журналисти­ка в Нюйоркския универси­тет. От пет години поддър­жа водещия журналистически блог Pressthink, който през 2006 беше отличен с Награ­дата за мир на „Репортери без граници". През юли 2006 Розън създава newassignment.net, една ореп-пет платформа за аматьори и професионални журналисти, която беше подкрепена със 100 хил. долара от информационна­та агенция Ройтерс.

Розън е редовен блогър на „Хъфингтън Пост" (huffingtonpost.com), за тях последно създава рубриката Off the Bus за президентските избори през 2008 - блог, поддържан от аматьори в сътрудниче­ство с редакторите на „Хъфингтън Пост". Освен това Розън е в съвета на онлайн енциклопедията Wikipedia и е автор на книга за граждан­ската журналистика.

- Навсякъде се говори за това, че безплат­ната култура на интернет унищожава финансовата основа на качествената журналистика.

- Напротив, интернет създава огромни възможности за качествена журналисти­ка. Все пак признавам, че интернет за­плашва стария икономически модел на из­дателите. Рекламата във вестниците и списанията, която правеше възможна го­ляма част от всекидневната журналисти­ка, вече не действа. Тази тенденция не мо­же да бъде спряна.

- Тогава в какво се състои големият жур­налистически потенциал на онлайна?

- Интернет улеснява достъпа на големи групи хора и така позволява на журнали­стиката да използва техните способно­сти. Днес всеки може да използва инстру­ментариума на медийната продукция и тъкмо това прави този нов етап интере­сен за пресата: много хора участват и то­ва е чудесно.

- Какво ще се случи със сериозните вест­ници? Изследователите предсказват края на печатното слово.

- Тези предсказания засягат само едно наблюдение: какво се случва, когато две не­ща се застъпят - спадането на тиражите и това, че вестникарите не успяват да променят своя продукт. Никой не знае да­ли ще успеят. Преди немного години вест­никарските издателства все още бяха мно­го силни и стабилни, което днес вече не е точно така.Много се надявам, че те ще намерят пътища да интегрират подкрепа­та на гражданите в своята информация. Все пак изхождам от това, че журналисти­ката ще излезе по-силна от сегашната си­туация. Следователно всичко това не е ка­тастрофа. Може да е катастрофа за някои издателства, но със сигурност не и за сво­бодната преса като такава.

- Как преценявате шансовете на тради­ционните семейни издателства като компаниите „Вашингтон Пост" или „Ню Йорк Таймс"?

- Без съмнение знаете, че прегръдката с интернет за тях е въпрос на оцеляване. Уебсайтовете им са превъзходни. С изклю­чително добрата качествена онлайн жур­налистика те са на прав път в развитието си от вестникарски издателства към уеб базирани информационни организации. Но генетично и в исторически план в главите на техните мениджъри все още има много неща, които пречат на творческото бора­вене с мрежата.

- Кои вестници според вас подхождат особено творчески към сегашната си­туация?

- За учудване няколко провинциални вестника са създали много иновативни и добре развиващи се уебпродукти. Тези вестници имат водеща роля, защото са ръ­ководени от прогресивно мислещи фами­лии.

Например „Лорънс Джърнъл Уърлд" (ljworld.com) и „Бейкърсфийлд Калифорниън" (bakersfield.com). Значи има решения. Отвъд издателствата съще­ствува Talking Points Memo  на блогъра и по­литически журналист Джошуа М. Маршал (сайтът на родения през 1969 журналист е поставен от „Ню Йорк Таймс" сред най-по­пулярните и уважавани сайтове - бел. ред.).

Заедно с лоялните си читатели той създаде малка медийна империя, която ве­че има четири филиала, работещи заедно. Те произвеждат повече трафик, отколко­то „Лос Анджелис Таймс", и са влиятелни точно колкото един голям всекидневник -и всичко това възникна в мрежата.

Или вземете други успешни блогове като paid-Content.org, новинарски сайт, който се стреми да разпространява в интернет ка­чествени новини. Има и някои други успеш­ни случаи.

- Какво ви мотивира да станете блогър?

- Започнах моя блог Pressthink по раз­лични причини. Първо, исках да науча нещо за блог революцията, като пробвам сам, а не да прочета за нея в някоя книга. Второ, винаги съм искал да създам независимо спи­сание за критика на пресата, което да про­следява днешния преход на пресата към ди­гиталната епоха. За да разбера по-добре тези значими промени и за да мога да им влияя, станах блогър.

- В Германия вече се оформи малка група влиятелни блогъри, но те съвсем не са толкова много, колкото в САЩ...

- Свързано е с американската култура. Американците не са имали проблем с това да започват от нулата. Ако при нас каже­те, че в скоро време ще станете издател, хората ще го приемат за нормално, докато в други страни ще ви погледнат накриво. Важна причина за популярността на блого-вете е, че хората усетиха затвореността и безучастността на медиите.

- Издателите трябва ли да се тревожат, че "Гугъл" все някога ще ги окупира?

- Не. Наистина някои издатели смятат, че Google News краде техни съдържания и не плаща за това. Това е само наполовина исти­на: сътрудниците на "Гугъл" знаят, че не про­извеждат информация. Освен това "Гугъл" ор­ганизира трафика в мрежата, преди всичко към достойните за доверие източници. Това наистина е голямо предимство за всички, които предлагат информация. Затова те не трябва да се оплакват.

- Какво обаче ще кажете на тези, които създават платени архиви?

- Търсачките са причината да пропадне експериментът със заплащането при пол­зване на онлайн архива на „Ню Йорк Таймс" и на неговата страница за мнения. От този проект „Ню Йорк Таймс" наистина спечели пари, даже беше достигнат планираният оборот, което означава, че имаше достатъ­чно желаещи абонати. Но от „Таймс" бързо забелязаха, че търсачките насочват още по­вече хора към техния сайт, така че сметна­ха, че ще им върви по-добре, ако отворят ар­хивите си.

- За какво трябва да се подготвят журна­листите в бъдеще?

- Те ще трябва да променят много неща, най-вече отношението си към технологии­те. Преди беше достатъчно да могат да об­служват само пишещата машина, за всичко останало се грижеше друг отдел. Днес жур­налистите са по-ценени, ако си служат гъв­каво с технологията и публикуват на много нива.

Извън това трябва да се научат да из­ползват предоставените от читателите информации, за да усъвършенстват соб­ствените си новини и разследвания. Накрая журналистите трябва да са готови да пре-открият самите себе си.

Добрите стари времена, когато можеха да получат места в стабилна организация, отминаха. Това вече го няма в медийния свят. Журналистите трябва да се учат да мислят като пред­приемачи, да създават свои предприятия и да работят сами или в малки групи.

- Виждате ли сериозни трудности в това?

- Журналистите са зависими същества, защото все още вярват в „бащата мечта", който стои зад всичко. Никога не са му има­ли вяра, но винаги са знаели, че той се грижи за рекламата, осигурява офиси, печатници и се занимава с всичко. Те смятаха, че имат право да бъдат оставени на мира, за да си вършат работата.

Известно време върве­ше добре, но добрия „баща мечта" вече го няма. Й в бъдеще също няма да има друг, който да решава проблемите им и да ги под­крепя.