И вторият проучвателен сондаж в участъка „Крум-1“ в блок „Хан Аспарух“ в българската акватория на Черно море не е установил значителни количества природен газ, съобщи „ОМВ Петром“ (OMV Petrom) след приключването на сондажните работи.
Сондажът е вторият в рамките на настоящата проучвателна кампания след този в участъка „Винех“, като работите започнаха през февруари и достигнаха по-късно планираната дълбочина от около 3500 метра.
Събраните данни от двата сондажа, извършени от декември 2025 г. насам, ще бъдат използвани за по-задълбочено геоложко проучване на района. От компанията посочват, че изследванията в дълбоките води на Черно море са на ранен етап и всеки сондаж допринася за оценката на потенциала на находищата.
„Оставаме ангажирани с нашата стратегия за проучване и продължаваме да търсим възможности в българската акватория, като отчитаме значителния потенциал на Черноморския басейн“, заяви Кристиан Хубати, член на изпълнителния съвет на „ОМВ Петром“, отговарящ за проучванията и добива.
Компанията участва и с 25 на сто дял в проучванията в съседния блок „Хан Тервел“, където партнира на „Шел“ (Shell) и турската TPAO.
Блокът „Хан Аспарух“ се намира в дълбоководната част на Черно море и се проучва от 2012 г. Първоначално правата върху него се държаха от консорциум с участието на „Тотал“ (Total), „ОМВ“ (OMV) и „Репсол“ (Repsol). В по-ранен етап са извършени три сондажа в западната част на блока, без да бъдат открити търговски количества газ.
Впоследствие структурата на партньорството е променена, като към момента титуляри са „ОМВ Петром“ и израелската „НюМед Енерджи“ (NewMed Energy), а от тази година с 10 на сто участва и Българският енергиен холдинг. Проучванията са насочени към източната част на блока, разположена на около 200 км от Варна.
В края на 2025 г. в района пристигна сондажният кораб „Глоубтротър“ (Globetrotter) на „Нобъл Корпорейшън“ (Noble Corporation). Първият сондаж в участъка „Винех“ приключи в началото на февруари, след което започна работата по „Крум-1“, като в крайна сметка и двата сондажа не установиха наличие на значителни залежи.
Значението на блок „Хан Аспарух“ далеч надхвърля рамките на обикновен добивен проект, тъй като той се разглежда като ключ към реалната енергийна независимост на България. Евентуалното откриване на индустриални количества природен газ в собствената акватория би означавало драстично намаляване на зависимостта от внос и превръщането на страната от нетен потребител в потенциален износител на енергийни ресурси. Това не само би гарантирало сигурност на доставките в условия на глобална геополитическа нестабилност, но и би оказало пряко влияние върху икономиката чрез по-ниски цени за индустрията и домакинствата, както и чрез генериране на значителни приходи в държавния бюджет под формата на концесионни такси.
Освен чисто икономическите ползи, „Хан Аспарух“ е важен и от технологична гледна точка, тъй като поставя България на картата на мащабните дълбоководни проучвания в Черно море. Успехът на подобни проекти в съседни територии – като находището „Нептун“ в Румъния и огромното поле „Сакария“ в Турция – дава сериозни надежди, че геоложката структура на басейна крие значителни ресурси. Продължаващото участие на световни енергийни гиганти и навлизането на държавата чрез Българския енергиен холдинг (БЕХ) подчертават стратегическия риск: превръщането на България в активен играч на газовата карта на Югоизточна Европа и утвърждаването на регионалния ни суверенитет.
