Разнообразна храна, приета в малки количества и на определени интервали от време е ключът към здравословния начин на хранене.
Това посочи в интервю за Агенция "Фокус" проф. Донка Байкова, диетолог и преподавател в Факултета по обществено здраве към Медицински университет – София.
Според експерта 12 са препоръките, които човек трябва да спазва, ако иска да се храни здравословно, като на първо място е именно храната да бъде разнообразна и да се набавят на организма всички необходими вещества.
Ежедневната консумация на над 400 грама зеленчуци и плодове, ниско маслени млечни продукти, както и на постни меса, а колбасите и деликатесите да бъдат заменени с риба, птиче месо и растителни алтернативи на продуктите от животински произход, са сред останалите правила за здравословно хранене.
Най-полезната седмична формула за прием на храна е три дни - месо, два дни - риба и два дни - бобови храни, като при кулинарна преработка на всички видове храни трябва животинските мазнини да бъдат заменени с растителни, а употребата на готварска сол да е до минимум, отбеляза проф. Байкова.
По думите й най-добре е храните да бъдат варени, печени или на скара, защото при панировката или при пърженето продуктите приемат много мазнини и стават с два пъти по-голяма енергийна стойност.
Ограничение трябва да има и на захарта, захарните изделия и на безалкохолните напитки, но не трябва да подценяваме черния шоколад, който е доказан афродизиак, и едно малко парченце от него не биха развалили здравословния ни режим, коментира специалистът.
Като други препоръки за добро здравословно състояние тя даде за пример приема на вода от минимум 6 до 8 водни чаши или около 2 литра на ден, 40 минутната физическа активност на ден и не на последно място доброто съхранение на самите храни.
Хлябът е неизменна част от трапезата на българина, затова привържениците на здравословно хранене трябва да приемат повече пълнозърнести храни, които като комплексни въглехидрати са източник на енергия, на витамини от група Б и на фибри, отбеляза проф. Донка Байкова.
Тя обясни, че белият хляб не е включен в здравословното меню, защото при получаване на бялото брашно от пшеничното зърно се изхвърлят 40% от масата на зърното, като остават само 60% нишесте, а нишестето е с висок гликемичен индекс.
Именно този индекс е рисков за поддържане и контролиране на теглото, отключване и на проблеми във въглехидратната промяна, в частност на диабет, което е и причината експертите по здравословно хранене в цял свет да не приемат и да не препоръчват пшеничния хляб, посочи диетологът.
Според нея в момента хаосът от диети може да бъде определен като океан и е най-добре човек, който иска да намали теглото си с повече от 3-4 килограма да потърси помощта на специалист.
Контролът над теглото е непрекъснат, но човек никога не трябва да е цял живот на диета, защото храната е вид удоволствие и ние не трябва да се лишаваме от него, заяви проф. Донка Байкова.
