Капиталистите вън от аптеките

С амо магистър-фармацевт (5.5 хил. души) ще може да е собственик на аптека, и то само на една.

Това предвижда новият закон за лекарствата, приет на второ четене от здравната комисия на парламента с мнозинство от всички партии. Ако текстът бъде окончателно гласуван в пленарната зала, ще бъдат засегнати 120 вериги от повече от три аптеки. Някои от тях са придобити след приватизационни процедури.

Според председателя на здравната комисия доц. Борислав Китов с промяната от общо 4518 аптеки 3000, собственост на нефармацевти, ще бъдат затворени, което неминуемо ще доведе до дефицити и увеличаване на цените на лекарствата.

"Ограничаването на хората, които могат да отворят аптека, до сравнително малка група означава по-малко аптеки, по-малко конкуренция и по-високи цени", казва Георги Ангелов, старши икономист в институт "Отворено общество".

Това потвърждава и регионалният мениджър на световната анализаторска компания "IMS Health" д-р Кунчо Трифонов, според когото и в момента колкото е по-малко населеното място и по-малко аптеки има, толкова по-високи са цените на лекарствата там.

Проектът на правителството беше различен - всеки може да бъде собственик на аптека, но само фармацевт може да продава лекарства. Мотивът е всеки да може да инвестира в този печеливш сектор с продажби за 1.3 млрд. лв. годишно, но да е ясно кой е истинският собственик.

Депутатите от здравната комисия не приеха проекта на правителството и подкрепиха ограничението "един фармацевт - една аптека" с аргумент, че "този модел защитава интересите на магистър-фармацевтите, на дребния и средния бизнес".

"Защитава и интересите на потребителя, тъй като гарантира приоритет на етичния спектър на обслужване пред комерсиалния", допълва Донка Михайлова, народен представител от БСП.

Според Ваня Цвет­кова от НДСВ фармацев­тът носи лична отговорност за здравето на пациента и не е редно, когато един отрасъл е печеливш, всички интереси да се насочват към него.

Според д-р Иван Колчаков от СДС това е дейност, при която по-важна е отговорността на фармацевта, отколкото принципите на свободния пазар, затова партията му дава приоритет на гилдиите.

Д-р Лъчезар Иванов от НДСВ отбелязва, че всички, които са разкривали аптеки незаконно, използвайки магистър-фармацевти за това, ще трябва да се оттеглят от този бизнес. Сега в закона пише, че лиценз за аптека се издава на магистър-фармацевт, но законът не се интересува от собствеността.

"При рестрикция на собствеността се създава монопол в една занаятчийска задруга. Това е предпоставка за ощетяване на потребителя и за повишаване на цените", отбелязва Кунчо Трифонов. Според него в момента веригите аптеки могат да продават лекарства на по-ниски цени, тъй като печелят от мащаба - те са добре работещи фирми с големи обороти и могат да ползват по-добри търговски условия.

Един от основните аргументи на председателя на Съюза на фармацев­тите - проф. Евгений Минков, срещу веригите е, че продават на дъмпингови цени и така убиват малкия бизнес. Другият е, че продават само продук­ти, наложени от собственика.

"Без значение в кой отрасъл са дъмпинговите цени подлежат на санкция от Комисията за защита на конкуренцията, а не от парламента. Ако имаше дъмпинг, всеки ден тя щеше да гледа дела срещу аптекари и да има осъдени", опонира Трифонов.

"Ако аптека продава само един вид лекарства, ще фалира за няколко седмици. Напротив, собственикът има интерес да предлага всеки продукт, който пациентът търси, и то в удобно помещение с добро обслужване", коментира Димитър Димитров, управител на "Софийски аптеки".

Според Симеон Григоров, изпълнителен директор на "Образцови аптеки", самият факт, че при обсъждането на собствеността са споменавани само най-големите вериги аптеки - "Образцови аптеки", "Софийски аптеки" и аптеки "Марешки", може да наведе на мисълта, че гласуваните текстове са насочени директно срещу тях и като цяло срещу собствениците на поне половината от съществуващите аптеки в страната.

Според него парламентът не бива да нарушава основните конституционни принципи за свободна стопанска инициатива и неприкосновеност на частната собственост. Някои от веригите аптеки са приватизирани в този си вид, без купувачите да знаят, че ще трябва да се разделят със собствеността си. Такъв е случаят например със "Софийски аптеки".

"Няма логика някой собственик да подари бизнеса си на доскорошните си служители", смята Григоров. "Във факултета никой не е учил аптекарите на бизнес и не е необходимо насила да бъдат превръщани в капиталисти. Тези, които имат капацитет, вече го направиха", допълва Веселин Марешки.

Според Георги Ангелов най-странното е, че забраната за собственост не подобрява положението на потребителите, тъй като те се интересуват дали този, който продава в аптеката, разбира от лекарства, а не дали собственикът е фармацевт.

"Това е интересен пример на привилегия, необоснована по никакъв начин освен с желанието на определена група да получи икономическа полза. Ако България я запази, може да бъде включена в съдебния процес, който Европейската комисия води срещу няколко страни членки с подобно ограничение", казва Ангелов.