В ъпрос на личен избор е дали човек ще се посвети на събиране на монети, марки или картини.
За жалост обаче антикварството в България е все още в началната си фаза.
Тук не се организират форуми на антикварите, каквито редовно се провеждат във всички западноевропейски столици.
Любимо занимание на много хора там е да посветят неделята на "лов на съкровища".
У нас асортиментът е твърде беден - малко са били богатите фамилии, които са си позволявали да изписват мебелите си от чужбина, най-вече от Виена.
Клиентите са най-различни хора. Главно чужденци, които отнасят за спомен от престоя си в България я някоя ръчно тъкана престилка, я бронзово бюстче на Ленин, я монета със съмнителна автентичност.
Антикварите обикновено имат набито око и веднага разграничават човека с вкус от решилия да снобее новобогаташ.
Има възрастни хора, които продават семейни ценности, за да закърпят края на месеца.
Те обикновено са потенциална жертва на антикварите, които, поради незнание или водени от търговската си страст, почти никога не им дават реалната цена.
Така мой приятел антиквар ми разказа как някаква жена му продала сребърна паничка с инкрустирани птички - филигранна ръчна изработка.
Оказало се, че тя била изключително ценна и много старинна.
Това обаче се разбрало едва при посещението на тогавашния турски посланик, който я разпознал и веднага я купил.
Сп. "Анна клуб"
Този странен занаят
Що за личност е антикварят? В повечето случаи това е човек, изкушен от изкуството, който не е намерил своя ниша в съответната област, пише Мариана Панова в новия брой на "Анна клуб".
1 април 2006, 07:00
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!