АФП: Гръцкият бизнес търси убежище в България

"Ов варяме още едно кафене, залят съм от хора", казва пред кореспондента на Агенция Франс прес 46-годишният грък Янис Зоис, слизайки от колелото си пред претъпкано бистро на търговска улица в центъра на София.

Мъжът, който е роден на адриатическия остров Корфу, отворил първото си кафене в София преди три години. Това е неговото трето заведение. Янис Зоис е част от стотиците дребни гръцки предприемачи, намерили убежище в съседна България от началото на кризата.

"Възползвах се от тази ниша вместо да отида в Атина, джунгла, където в моя бизнес всеки е готов да изяде другия", разказва той.

Зоис, който е инженер по електроника, работи в сектора на кафенетата в Гърция, Италия и Германия от 15 години, като оставил на братята си управлението на дистрибуторската си фирма в Корфу.

"Сега усилията ми са съсредоточени тук", заявява той и отхвърля идеята да се върне в Гърция, защото "тук сега е по-сигурно". Но бърза да добави, че "нищо вече не е сигурно в Европа".

Общо близо 3800 гръцки фирми бяха данъчно регистрирани в България през 2011 г. спрямо 2100 преди това, съобщи за АФП Националната агенция по приходите (НАП). Преди кризата те бяха едва няколкостотин, допълва същият източник.

"Техният интерес е свързан с по-ниските данъци и осигуровки и със стабилността на икономиката", уточнява агенцията. В България данъкът върху приходите на предприятията е едва 10%, един от най-ниските в Европа. Изискваният капитал за регистриране на фирма е символичен - едно евро, а работната ръка е много по-евтина, отколкото в Гърция.

"Дори фирмите без особени проблеми предпочитат да се преместят, защото нямат сигурност в Гърция", обяснява Христос Мурутис, предприемач в областта на недвижимите имоти и зелената енергия.

Той е в България от 13 години и управлява активи за 250 милиона евро. Мурутис е търсен за консултант ежедневно от гръцки компании, които планират да се установят в България. "Някои се местят само на хартия, за да намалят данъците си, други, най-вече в IT сектора, се преместват изцяло", отбелязва той.

"Колкото до индустрията, необходимо е повече време за преместване. Компаниите са много по-предпазливи заради липсата на ликвидни пари", допълва Мутурис.

Зоис, който е дал работа на около 50 души в трите си кафенета, също получава обаждания от предприемачи, които искат да се регистрират в България. В Гърция "данъците са високи и непрекъснато нарастват. Ако ги плащате, ще ви поискат още повече", допълва той.

Зоис е предпазлив относно бъдещите си проекти, но признава, че България не е идеалната страна за инвестиции - прекалена бюрокрация и не достатъчно мотивирани служители.

Гърция традиционно е сред петте основни търговски партньори на България, където една четвърт от банковия сектор се държи от гръцки банки. След чувствителен спад през 2009 г. България успя през 2010 и 2011 г. да възстанови износа си към Гърция на нивото му отпреди кризата от 1,5 милиарда евро.

Един милион гръцки туристи на година посещават България. Освен това все повече гърци се възползват от високите лихви върху банковите депозити в България, за да влагат спестяванията си в страната, сочат данни на българското финансово министерство.

Въпреки че гръцката криза им носи някои ползи, българите следят с безпокойство развитието на кризата в Гърция. "Ползите, които можем да извлечем, са само капка в океана на вредните последици, които би предизвикал фалит на Гърция", казва бившият министър на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков.

Макар да симпатизират на протестиращите в Гърция, половината българи се страхуват, че кризата може да обхване и страната им, показва изследване на "Галъп Интернешънъл" от този месец.