България: Източник на жени и деца за трафик

Близо 27 млн. души в света живеят в робство, посочи държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън при представянето на годишния доклад на САЩ за трафика на хора.

Все пак в борбата с това бедствие е постигнат напредък благодарение на преследванията срещу трафикантите, започнати от все повече правителства, разкрива докладът.

От 185 страни, обхванати от доклада, едва 33 спазват съществуващите текстове на международно ниво, имащи за цел да се сложи край на трафика на хора.

Сред 17-те страни с най-лоша репутация са

Алжир, ДР Конго, Либия, Северна Корея и Саудитска Арабия

Премахването на робството в САЩ през 1865 г. "и в други страни за съжаление не означаваше край на робството" като цяло, подчерта Клинтън.

България е източник и в по-малка степен транзитна страна и дестинация за трафик на жени и деца за сексуални цели. Освен това мъже, жени и деца извършват принудителен труд, гласи разделът за България в годишния доклад на Държавния департамент на САЩ за трафика на хора по света.

Докладът с дата юни 2012 г. е публикуван в сайта на Държавния департамент (State.gov) и се отнася за 2011 г.

Той обхваща 185 страни, разделени в три групи. В първата са страните, чиито правителства прилагат изцяло минималните стандарти на Договора за защита на жертвите на трафик.

Във втората група, където е България,

са страните, чиито правителства не прилагат изцяло тези стандарти, но полагат значителни усилия да ги приложат.

В третата група са страните, които не прилагат изцяло минималните стандарти и не полагат значителни усилия за това.

В България жени и деца стават жертви на трафик със сексуални цели вътре в страната, конкретно в курортните и граничните райони, както и в Холандия, Белгия, Франция, Австрия, Италия, Германия, САЩ, Чехия, Финландия, Гърция, Испания, Норвегия, Полша, Швейцария, Турция, Кипър, Македония и Южна Африка, се посочва в доклада.

Мъже, жени и деца от ромски произход са особено уязвими и са значителна част от потвърдените жертви на трафика с хора.

Български мъже, жени и деца извършват принудителен труд в Гърция, Италия, Испания, Чехия, Швеция, Норвегия, Кипър и Ирак.

Български деца са заставяни да просят по улиците и да извършват дребни кражби в България, както в Гърция, Италия и Великобритания, гласи докладът.

Правителството на България не прилага изцяло минималните стандарти за пресичане на трафика, но

полага значителни усилия да го стори

През разглеждания период правителството на България изпрати в затвора значителен процент от виновните за трафик на хора. Макар че през 2011 г. бяха идентифицирани по-малко жертви на трафик в сравнение с 2010, правителството продължи да използва ефикасно механизмите, приети в края на 2010 г. за подпомагане на по-голям брой жертви.

Правителството продължи енергичните усилия за превенция с кампании сред уязвимите групи от населението, включително ромските общности.

Препоръките към България са да продължи усилията за разследване, изправяне пред съда и осъждане на правителствени служители, замесени в трафик, както и да гарантира, че виновните служители ще бъдат наказани за тези престъпления; да продължи усилията за разследване, изправяне пред съда на виновниците за трафик и да гарантира, че мнозинството от осъдените за трафик ще излежат присъдите си в затвора; да гарантира, че жертви на трафик няма да бъдат наказвани за действия, извършени като пряк резултат от трафик с хора; да продължи усилията за ограничаване на трафика на хора, включително да извършва превенция в училища, където ромските деца са мнозинство, се посочва в раздела за България на доклада.

Трафикът на хора е криминализиран през 2002 г.,

но началото на адекватната съдебна практика е след 2003-2004 г., обясни пред БНР Ива Пушкарова, преподавател по наказателно и международно наказателно право в СУ "СВ. Климент Охридски".

"Все още има неизяснени въпроси, които са в някаква степен поставени от самия международен стандарт, който не успява докрай да разбере самото явление трафик на хора и да го опише.

Ако сравняваме българската съдебна практика с други държави, нашата бързо успява да се ориентира и да даде адекватна защита на българските жертви на трафик, но това не е достатъчно", добави Пушкарова.

"Престъплението трафик на хора е особено: то създава привидност, че жертвата всъщност е извършител. На преден план излиза

жертвата, която често пъти понася юридическата отговорност

за това, което е преживяла, докато самият трафикант успява някак си да я избегне.

Трафикът на хора е устойчиво престъпление и има способността да се възпроизвежда поколения наред, наказателната репресия срещу него трябва да е висока. Трябва да има и глоби, конфискации, освен лишаване от свобода. Това е предвидено в новия НК. Новите текстове преодоляват някои проблеми, поставени от международното законодателство", каза още Пушкарова.

Тя даде за пример бременните жени, които са водени в чужбина да родят и след това им отнемат детето.

"На прокуратурата й е по-лесно да преследва майката, например. Трафикът на хора не предполага да има развитите, то е психологическо престъпление.

Построен е върху особен вид презрение към жертвата и трафикантът внушава, че държавата е вредна и ще стовари наказателна отговорност върху жертвата. Превръща жертвата в психологическо зависимо лице от трафиканта", посочи Пушкарова.