Проф. Георг Краев: В случая в Созопол най-вероятно става въпрос за нарочени за вампири

Професорът по фолклорни изкуства и преподавател в Нов български университет проф. Георг Краев изказа предположение, че в случая с разкритото от археолози преди дни вампирско погребение в Созопол най-вероятно става въпрос за нарочени за вампири.

Има един такъв момент, че българските народни умотворения твърдят, че когато бъде прободен вампирът, той се превръща в пихтия, казва в интервю за Агенция "Фокус" проф. Краев.

Според него представата ни днес за това какво е вампир е изградена от попкултурата.

"Вампирите заемат изключително важно място в българския фолклор. В българската демонология (вампирите спадат към демоните) са повече от 1001. Вампирите са една малка частица, но много съществена. Те зависят от това как ще бъде погребан покойникът и при нарушаване на правилата при погребението, тогава е възможно да вампиряса покойният и тогава се действа по един по-особен начин", разказва известният фолклорист.

В случаите, когато някой е бил смятан за вампир се прибягвало да специални ритуали. Дебнело се до 40-тия ден, докато вампирът е още в земята и се смятало, че излиза само през нощта в потайна доба - между 00:00 часа и първи петли. Още преди да се е вкостенил, както казват българските народни умотворения, трябвало да бъде хванат, защото вършел разни безобразия - тропа по покрива, гони хората, плаши ги и така нататък.

Това е един особен култ към мъртвите, който е дълбоко съхранен, обяснява проф. Краев.

Запитан дали има някаква връзка с това, което ние сега възприемаме като вампир - кръвопиец, той казва, че според фолклора се смятало, че след 40-тия ден, ако не успеят да го уловят навреме, той се вкостява и започва да пие кръв. Тогава вампирът се превръщал в животно - в котка, в коза, в разни гадни животинчета, които се прехранват с пиене на кръв.

Самото пиене на кръв, самият акт пиене на кръв е старинна и изключително древна форма на земеделско общуване, тоест пие се кръв, за да има плодородие, обяснява Георг Краев.

"Ние, днешните хора на ХХІ век, много трудно можем да възприемем тази форма на живот. Това е и основната идея заради, която се коли жертва, коли се петел, коли се агне, кръвта на тези животни е ценна за плодородието на земята, тя превръща в още по-богата и по-плодородна земята", посочва той.

Фолклористът разказва, че исторически данните за вампири в нашия фолклор датират от 17-ти, 18-ти, 20-ти век. Диапазонът за това е много голям, когато ние кажем вампир, разбираме нещо, благодарение на това, че поп културата ни го е превърнала в образ, допълва той.

Нямало и населено място по българските земи, където да не са запазени истории за вампири.

Във Велес, например - стари български земи, вампирите са били извиквани да излязат от гроба с помощта на кавал и тогава вече вампирът е бил застрелван със специален оловен куршум.

Проф. Краев припомня, че и западната поп култура изключително много експлоатира вампирите, както и хевиметълът, който също си позволява да бъде леко вампирски. Въобще поп културата обича такива образи, каквито са подобни на вампирите, отбелязва той.