Плевнелиев: Българите почват работа най-късно

М�д �дите хора в България най-късно излизат на пазара на труда от всички останали държави в Европа.

Това заяви президентът Росен Плевнелиев при откриването на първото заседание на Съвета за образование и наука към държавния глава. Темата му е "Визията "България 2020": Националните приоритети в образованието и науката".

Средно в България един млад човек излиза на пазара на труда на 22 години, докато за Европа това става на 20-годишна възраст.

Според президента основната причина за това е, че българските младежи нямат достатъчен практически опит и често, дори и на 25 години, нито ден стаж в реалната икономика.

Като друг неблагоприятен факт, който изисква решение, Плевнелиев посочи едва 3,4-процентовият дял на младите предприемачи у нас (на възраст между 15 и 24 години) - който е доста под средния за Европа.

В Гърция те са 7,8 на сто, а в Румъния - 11,3 на сто.

Плевнелиев изтъкна като много важен т.нар. триъгълник на знанието - между науката, бизнеса и държавата.

Според него ако България иска да се развива, тя трябва да се позиционира по пътя на идеите, тъй като в XXI век най-силният инструмент за производство е човешкото знание. Президентът открои иновациите като един от ключовите инструменти за генериране на добавена стойност в икономиката.

Той посочи като пример, че брутният национален продукт, произведен от 7,4 млн. българи, е 40 млрд. евро, а "Фейсбук", създаден преди осем години от няколко младежи, е генерирал 100 млрд. долара.

Не само знанията са важни - да "налеем" нещо в главите на учениците, но и уменията и компетентностите, отбеляза Плевнелиев, който смята, че "реализацията на личността" трябва да стане национална кауза.

Според него цел трябва да стане създаването на нова средна класа - ефективна, гъвкава и технологична.

Необходими са ни повече специалисти, квалифицирани кадри за българската индустрия, заяви преди началото на днешното заседание пред БГНЕС проф. Стефан Воденичаров, директор на Института по металознание, съоръжения и технологии.

Бяха направени много грешки през последните 20 години, като една от тях е закриването на техникумите, които произвеждаха ръководителите в предприятията, смята той.

Другата слабост, според него, е, че в момента нямаме качествени инженери, а без тези кадри не може да се говори за наука и за връзка с бизнеса.

На Съвета днес се обсъждат целите и инвестиционните приоритети в предучилищното и училищното образование, средното професионално образование, висшето образование и науката.

В дискусията участват министрите Сергей Игнатов, Делян Добрев, Томислав Дончев, представители на парламентарно представени политически сили, на национално представителните синдикални и работодателски организации, ректори на висши училища, представители на граждански организации и на научните среди в България.