Изпитание за Европа след промяната на американската политика за Либия

Трансатлантическите отношения са подложени на изпитание от отказа на САЩ да ръководят военната мисия в Либия, а официални лица от двете страни на океана описват конфликта като сигнал за пробуждане на военните и политически власти на Европа.

Великобритания и Франция полагат усилия да запълнят празнината, оставена от решението на Вашингтон да се отдръпне и военните амбиции на Европа биват подложени на изпитание.

Вчера Пентагонът заяви, че е изпълнил 1600 полета от началото на операциите на 19 март и повече няма да участва във въздушните удари по цели в Либия. Той ще продължи поддръжката на мисиите, като зареждане с гориво във въздуха и ще запази готовност за спешни удари, ако НАТО отправи такава молба.

Експерти от отбраната заявяват, че ходът на САЩ има значение и в дългосрочен план, тъй като изпраща

сигнал, че европейците не могат да разчитат на Вашингтон

за гарантиране на сигурността при кризи у техни съседи.

"Това, което видяхме в Либия има огромно значение. САЩ от 10 или 15 години казват, че искат европейците да поемат по-голям дял от товара по сигурността и трябва да обърнем внимание на този урок. В Европа трябва да правим много повече. Не може да продължим да очакваме, че САЩ ще поемат водещата роля", каза лорд Хътън, бивш министър на отбраната в последното лейбъристко правителство на Великобритания.

Бившият постоянен представител на САЩ в НАТО Никълъс Бърнс добави, че претовареният с войните в Ирак и Афганистан Вашингтон е приветствал френско-британското лидерство, макар и това да е първият случай в 62-годишната история на НАТО, при който САЩ нямат ясна водеща роля в операция на алианса.

Той обаче предупреди: "Има безпокойство в САЩ, че

европейските съюзници няма да са способни да осигурят интензивността на въздушните и морските операции,

която постигнаха САЩ в първите две седмици на операциите.

Потенциалното предизвикателство е дали могат да изпълнят ефикасен военен отговор, който да изтласка Кадафи и могат ли да избегнат политическото разцепление в един разделен натовски съюз по продължаването на въздушните удари?"

Високопоставен европейски дипломат спомена друг вид изпитание с изявлението, че страната му ще бъде разочарована, ако САЩ не се включат отново в операциите над Либия при възникване на извънредни обстоятелства.

Междувременно бунтовниците вече са недоволни от новото натовско командване.

Водачът на бунтовническата армия генерал Абдел Фатах Юнис разкритикува алианса, че не полага повече усилия за разбиване на обсадата на град Мисрата.

"Мисрата е подложена на пълно унищожение - каза той вчера. - НАТО ни дарява с по някоя бомбардировка тук-там и оставя хората в Мисрата да мрат дни наред. НАТО ни разочарова".

Въпреки че Либия е изключение - администрацията на Обама настоява, че тя не е от жизненоважен интерес за САЩ - решението да се остави Европа да поеме водещата роля е

част от по-обща тенденция на отстъпване във Вашингтон

в период, когато фискално затруднените САЩ очакват от съюзниците си да вършат повече.

"Много хора тълкуват това като много директен сигнал от другата страна на Атлантика, че е крайно време европейците да се вземат в ръце. Посланието към французите и британците е, че на среща на върха в Сен Мало през 1998 г. те казаха, че искат сами да се погрижат за бъдещето си по отношение на отбраната. Та какъв е проблемът?", заяви високопоставен британски представител от областта на отбраната.

Във Великобритания бремето на военните действия в Либия повдига въпроси дали трябва да се преразгледа решението на консервативното правителство от октомври да съкрати разходите за отбрана. Командващият военновъздушните сили вече призова за "реални увеличения" на неговия бюджет.

Кризата повдига въпроси и за европейското сътрудничество.

От едната страна е изграденото от Лондон и Париж тясно партньорство. Германия обаче реши да се въздържи при гласуването в ООН и да не играе никаква роля в операцията въпреки значителния авиационен капацитет на Берлин.

"Французите са бесни на германците заради позицията им спрямо Либия", каза британски официален представител.