Уилям Хейг - едно политическо дете чудо

Б�е �ещият британски министър на външните работи - крайно евроскептичният Уилям Хейг (William Hague), е от онези изключително даровити политици, изкачили се твърде рано на върха, после изпаднали в анонимност и отново устремили се към върховете.

Този оплешивяващ 49-годишен интелектуалец с язвително чувство за хумор е още по-рано изгряла звезда дори в сравнение с новия премиер Дейвид Камерън.

Той е само на 36 години, когато става председател на консерваторите през 1997 г., след изборното поражение на Джон Мейджър. (Самият Камерън поема този пост през 2005 г., когато е на 39).

За разлика от по-младия си колега обаче Уилям Хейг не успя да осъществи амбициите си и провалът на изборите през 2001 г. бе обрат, който ускори излизането му от ръководството на торите.

Първият лидер на консерваторите след 1945 г., който не успя да стигне до "Даунинг стрийт", след това остана само депутат от Ричмънд, в Йоркшир (Северна Англия) - родния му район.

Докато Камерън не го убеди през 2005 г. да стане негов говорител по външните работи (министър в сянка).

Изкачването на върха в партията на торите е просто

сбъдване на младежкото му призвание

Като ученик младият Хейг знаел наизуст съставите на футболните отбори толкова добре, колкото и имената на близо 600-те депутати, избирателните им райони и резултатите им от последните избори.

За своя 15-и рожден ден той получил като подарък от майка си членска карта за Консервативната партия.

Година по-късно, през 1977 г., Уилям изживява първия си миг на слава, като произнася реч срещу умерените на годишния конгрес на торите под възторжения поглед на Маргарет Тачър.

Желязната лейди става негов ментор

Той споделя с нея същото фундаментално отхвърляне на Европа и самоувереността на онези, които не се съмняват в съдбата си.

Тази самоувереност винаги ще съпътства Хейг, роден на 26 март 1961 г. в семейство на предприемач с четири деца.

Тя бележи всички речи на бившия блестящ ученик, с дипломи по философия, политически науки и икономика, експрезидент на студентите консерватори от "Оксфорд юниън", известен клуб за дебати.

Камарата на общините е любимата трибуна за Хейг, който

става министър на 34 години през 1995 г.

Отличен оратор, през периода 1997-2001-ва той влиза в паметни словесни схватки с Тони Блеър, произнесени с неподражаемия му носов глас и хапливи шеги.

Извън парламента обаче не блести и не успява да сложи край на разногласията сред торите.

Кампанията през 2001 г. завършва с провал, след като той настоява за отхвърляне на еврото и имиграцията - и изпада в немилост.

Женен е за елегантната Фиона от Уелс. Любител е на дългите разходки сред природата.

Горчиво съжалява, задето навремето си признал как като млад си позволил да изгълта 14 пинти бира за един ден.

Смята се за умерен в социалната и икономическата сфера, но е твърде надясно по въпросите на правото и обществения ред.

След политическото си реабилитиране през 2005 г. заявява, че повече не усеща като свое призвание "кариерата на политик" и иска да "стане писател, когато приключи с политиката

или когато политиката приключи с него"

Изключително търсен на скъпоплатения пазар за лекции, той е получавал за изявите си между 17 и 23 хил. евро. Според сп. "Ню стейтсмън" състоянието му се оценява на 2,5 млн. евро.

Автор е на две книги - за политика Уилям Пит-младши и аболициониста Уилям Уилбърфорс.

Не се очаква да предизвика фундаментално скъсване с дипломацията на лейбъристкия му предшественик Дейвид Милибанд, с нюанс обаче по отношение на степента на присъединяване към ЕС.