Страхът от недоволство пречи на Гърция да излезе от кризата

Гръцкото социалистическо правителство трябва да преодолее собствените си страхове от народно недоволство и да наложи бързо строги мерки за финансова дисциплина, докато общественото мнение е готово да подкрепи избягването на данъчно фиаско, заплашващо цялата еврозона.

Премиерът Георгиос Папандреу се опитва да балансира между неспокойните пазари и високите разходи за заеми и социалната справедливост, партийната идеология и склонността на обществото към улични протести, придружени от насилие, докато се бори с кризата, наследена от консерваторите.

Анализатори обаче твърдят, че страховете на правителството от протести може би са преувеличени, след като сондажите показват, че 55-60% от хората биха подкрепили строги мерки, ако те бъдат приложени справедливо.

"За първи път от много години обществото е толкова позитивно настроено към такива мерки - казва социологът от социологическата агенция "Алко" Костас Панагопулос, - Хората може би не са напълно убедени, че мерките ще проработят, но смятат, че тежестта им е разпределена поравно".

Партньорите от Европейския съюз, разтревожени, че може да се наложи да се намесят за спасяването на Гърция, настояват за строго намаляване, в ирландски стил, на заплатите и пенсиите, за да се намали дефицитът и най-големият в еврозоната дълг спрямо нивото на брутния вътрешен продукт.

Социалистите обаче все още изглеждат склонни да се придържат към обещанията да обложат богатите и да помогнат на бедните, направени преди изборите през октомври, преди да установят, че бюджетният дефицит за 2009 г. е достигнал 12,7% от БВП, два пъти повече от предварително очакваното.

Ударът на пазарите

Международните пазари им нанесоха тежък удар. Разходите за държавните заеми и за осигуряването на гръцкия дълг срещу дефолт се увеличиха неимоверно, а партньорите от ЕС сринаха доверието в Гърция, като се стигна до някои коментари, че Атина може да се наложи да напусне еврозоната.

Пред лицето на такава криза социалистите изпратиха в Брюксел тригодишен план за намаляване на дефицита, който изтъква по-скоро спирането на прахосването и увеличаването на приходите, отколкото сериозно намаляване на плащанията в публичния сектор, заради страх от политическа ответна реакция.

"Правителството трябва да вземе всички необходими мерки незабавно, за да постигне целите на плана за стабилност - казва Янис Стурнарас, преподавател по икономика и директор на неправителствената организация ИОБЕ, - Трябва да се действа бързо, няма план "Б".

Така че Папандреу се поколеба да покаже твърдост, отчасти задържан от старата социалистическа гвардия.

Но министри при условие на анонимност заявиха, че Гърция няма друг избор, освен да успее и че търсене на спасителна помощ от МВФ или ЕС не е опция.

"Дори не искам да мисля какво ще стане, ако ЕС отхвърли нашия план за стабилност и растеж (през февруари) - казва висш правителствен представител, - Това е просто кошмарен сценарий. Ще направим, каквото е необходимо".

Анализатори казват, че правителството, което се радва на силно мнозинство в парламента, трябва да приложи мерките бързо, за да дадат резултати възможно най-скоро, както заради пазарите, така и заради общественото мнение.

Хората вероятно ще продължат да подкрепят мерките, макар и строги, ако видят, че саможертвата им се отплаща.

"Следващите три месеца са критични за правителството. Ако мерките започнат да работят, обществеността ще ги подкрепи. Ако не, тогава ще има голям проблем с общественото мнение", казва Панагопулос.

Отслабнали профсъюзи

Профсъюзите, представляващи милиони работници, вече обявиха стачки за февруари, но тяхното влияние върху обществеността отдавна отслабна.

По-големите проблеми обикновено идват от анархистки групи, които провеждат протестни шествия и причиняват щети.

Първият тест за смелостта на правителството дойде от фермерите, които блокираха някои магистрали тази седмица с искания за по-високи цени на продукцията.

Ако правителството удържи позициите си по време на преговорите, сигналът за другите синдикати ще бъде ясен.

Спомените за разгневени младежи, превърнали Атина в бойна сцена през декември 2008 г., след като полицаи убиха тинейджър, са все още пресни. Протестите бяха разпалени от общественото недоволство от западащата икономика и високата безработица сред младежите.

"Ще има някои реакции, но не достатъчно, за да спрат мерките - казва Теодорис Ливаниос, ръководител на социологическата компания "Мнение", - Профсъюзите са отслабени през последните години. Най-голямата опасност идва от реакцията на народа".

По улиците на Атина хората казват, че са готови да платят цената, но също настояват за наказание на тези, които обвиняват за икономическата криза в Гърция - корумпираните политици.

Социалистите вече организираха комисии, които да разследват най-големите скандали от времето на предишното правителство.

Консерваторите яхнаха вълната на недоволството от десетилетията на социалистически скандали, за да спечелят изборите през 2004 г., обещавайки да прочистят гръцката политика.

Но скоро след това бяха ударени от собствени скандали и загубиха изборите миналия октомври с 10 процентни пункта разлика.

"Ние ще приемем мерките, дори те да са сурови, стига да са справедливи към хората с по-ниски доходи - казва държавният служител Мария Арванити - Но ако те не са справедливи, аз ще изляза на улицата. Тези, които доведоха икономиката ни до това позорно положение, трябва да платят, те трябва да ни върнат парите".