Лихвите започват да падат

Лихвите по кредитите и депозитите започнат плавно да падат, като през 2012 г. те ще достигнат нивата, отчитани през миналата година, коментира за БТА главният икономист на "Уникредит Груп" Кристофор Павлов.

Така например от "Банка Пиреос България" вече съобщиха, че намаляват с 0,5 процентни пункта базовия си лихвен процент за кредитите в лева.

Според Павлов лихвите по заемите ще намаляват по-бързо от тези по депозитите, като това ще продължи и през следващата година.

Така лихвите по кредитите за домакинствата през 2012 г. ще паднат до 9,80% от средно 11,67% към момента. При фирмите спадът ще е до 7,95% през 2012 г. от 8,75% в момента.

Според главния изпълнителен директор на "Уникредит" Левон Хампарцумян намаляването на лихвите няма да реши проблемите на предприемачите.

Хампарцумян коментира, че ставките не са проблемът на фирмите, а това, че те нямат резервни средства. Много от предприемачите се оплакват, че и бентлитата са им скъпи, но ги влече към тях, шегува се банкерът.

Необходими са синхронизирани усилия на държавата, банките и предприемачите за подобряване на икономическата средата и за създаване на предпоставки за растеж, посочи той.

Управителят на БНБ Иван Искров анализира, че има малко спадане на лихвите от август насам благодарение и на добрите сигнали, които излъчва българското правителство и стремежа да продължи със стриктната фискална политика.

Банковата система е консервативна и трябва да се действа внимателно с метода на убеждението, коментира премиерът Бойко Борисов въпроса дали ще бъдат намалени лихвените нива на банките. Според него "лихвите постепенно ще падат - не са добри резки промени".

Финансовият министър Симеон Дянков е на мнение, че заемите трябва да поевтинеят понеже финансовият риск заради кризата намалява. Банките да намалят лихвите по отпусканите от тях кредити с поне три процентни пункта, поиска той.

През последните два месеца в България има задържане на лихвите и дори леко спадане на лихвените проценти, отбеляза управителят на БНБ.

Според Искров средният лихвен процент към края на септември 2009 г. е 8,4%. Той посочи, че в България лихвите общо на кредитите са 8,4% и за покупка на жилище 11,3%, които включват лихви и разходите за обработка на документи.

В еврозоната лихвите в евро общо на кредитите са 4,6%, а за покупка на жилище са 4%, каза управителят на централната банка. Според Искров към трето тримесечие на 2009 г. просрочените кредити над 90 дни са около 6%. Това означава, чe

на всеки 100 кредита 6 са в просрочие над 90 дни,

а необслужвани кредити се покриват като се взима по мъничко от останалите 94 кредита, обясни Иван Искров.

Пикът на необслужваните кредити у нас, за каквито се смятат заемите, които не са погасявани над 90 дни, ще бъде през втората половина на следващата година, коментира още за БТА главният икономист на "Уникредит Груп" Кристофор Павлов.

Те ще достигнат до 10% от всички отпуснати заеми. Ръстът на депозитите на домакинствата остава много нисък заради спада в заетостта, по-ниският темп на нарастване на заплатите и намаляването на паричните трансфери от емигранти, сочат прогнозите.

Според Павлов 2010 г. ще бъде най-трудната година за банките у нас. Общо загубите за финансовите институции до края на тази година се очаква да достигнат до 3,7 млрд. лв. Те ще бъдат абсорбирани в продължение на три последователни години, като се започне от 2009 г.

Възстановяването на банковия сектор у нас ще започне през 2011 г., когато икономиката ще отбележи положителен ръст, смятат икономистите. Според Левон Хампарцумян има предпоставки състоянието на икономиката през втората половина на 2010 г. да бъде по-добро от 2009 г.

Стоян Александров от "Търговска банка" смята, че банковият сектор ще регистрира лоши резултати заради високите лихви по депозитите и неотпускането на кредити. Той обяснява, че според последните данни печалбите на банковия сектор са с около 60% по-малко в сравнение със същия период на миналата година. По думите му очакванията за загуби не са изненадващи.

Според Цветелина Бориславова, председател на Надзорния съвет на "СиБанк", кризата все още не е дошла у нас напълно и едва ли загубите за трезорите ще са толкова високи. Ясно е, че

ситуацията в България се различава от тази по света или Европа.

Банковият сектор е стабилен, икономиката е в по-различно състояние - т.е. кризата тепърва навлиза, коментира банкерката, но не се ангажира с конкретна цифра.

В момента банките се оплакват от недобросъвестни клиенти, които обявявали фалшиви фалити със задна дата и поставяли кредиторите в неизгодна позиция. От трезорите искат промени в условията и процедурите за обявяване в несъстоятелност.

Банките настояват длъжниците с големи кредити, които не се обслужват, да не могат да напускат страната. Условието за ограничаване на пътуванията е наличието и непогасяването на дълга да е установено по съдебен ред, имуществото да не го покрива и да няма обезпечения, които да се предложат.

В момента текст в Закона за българските документи за самоличност указва това, но без да е уточнено за кои лица става дума.

Според представители на финансовите институции трябва да се запише, че извън страната няма да могат да пътуват физическите лица, както и членовете на контролните и управителните органи на дружество с дългове по кредити, които не погасяват.

Това ще има по-дисциплиниращ ефект за длъжниците, е мотивът на банкерите.