Протестите в Иран не били това, което се вижда

Оспорваните президентски избори в Иран завършиха със серия от протести на опозицията и насилие от страна на властите. Демонстрантите говорят за манипулации и настояват за нови избори. Но какво всъщност се случва в Иран?

Истинският губещ от президентските избори в Иран е народът, който за пореден път е безогледно лъган, коментира "Дойче веле".

Това се отнася не само до преброяването на подадените гласове.  Дори издигането на опозиционния кандидат Мир Хосейн Мусави представлява само по себе си манипулация на общественото мнение, защото внушава на избирателя, че пред него има истинска алтернатива, че може да избира между досегашната система и една нова, реформаторска и либерална линия на държавно управление.

Много по-вероятно е избирателите, голяма част от които сега са демонстранти, да са съзнателно превърнати в оръдие на една вътрешно-политическа борба за надмощие в рамките на Ислямската република.

Това е борба за надмощие между бившия държавен глава Али Акбар Хашеми Рафсанджани, от една страна, и Махмуд Ахмадинеджад и върховния духовен водач на нацията аятолах Али Хаменей, от друга.

Рафсанджани е един от най-богатите и влиятелни хора в страната. Той е "активист на първия час" на зараждането на Ислямската революция от преди 30 години, който междувременно обаче - не без личен интерес - следва значително по-прагматична линия на политика, както вътре в страната, така и спрямо чужбина.

През 2005 г. Рафсанджани се провали на балотажа срещу тогавашния "политически новак" Ахмадинеджад и очевидно и до днес не е преодолял накърненото си честолюбие.

Публична тайна е, че именно той "изрови" като кандидат стария си другар Мусави и че подкрепяше предизборната му кампания с всички възможни средства.

Мусави не е богат човек, партии в Иран няма, следователно и система за партийно финансиране, така че има всяко основание да се подозира, че почти неизчерпаемите средства за предизборната му борба са дошли от най-дебелото портмоне в страната - това на Рафсанджани.

Ахмадинеджад атакува по този повод Рафсанджани по време на предизборната борба, обвинявайки го в корупция и незаконно обогатяване.

Конфронтацията достигна своя връх в събота по време на временното задържане на дъщерята на Рафсанджани и други четирима членове на семейството му.

Мусави в известен смисъл е само обикновена пешка. Независимо от театралната заплаха, че можел да умре като мъченик, на всички е ясно, че подобно нещо не е нужно никому.

Може би единственият му шанс за политическо оцеляване се крие в това да предотврати нова ескалация на насилието в страната. Това, че самият той едно време беше хардлайнер, не играе никаква роля в случая.