Н ово изследване разкрива, че жените в менопауза, които обичайно спят по девет и повече часа на нощ, са по-застрашени от исхемичен удар. След като отчели възможните фактори, изследователите установили, че рискът при тях е от 60 до 70% по-висок в сравнение с дамите, които спят по седем и по-малко часа.
Исхемичният пристъп е запушване на кръвоносен съд и прекъсване на кръвоснабдяването в определена област на мозъка.
Дали се дължи на сънната апнея или на неспокоен сън, или на всевъзможни други фактори не сме наясно, твърди епидемиоложката Силвия Васертайл-Смолер от Медицинския колеж "Алберт Айнщайн" в Ню Йорк. Специалистката е сред изследователите с активно участие в проучването.
Сънната апнея е заболяване, при което възрастните, докато са в царството на сънищата и похъркват, спират да дишат за 10 и повече секунди. Този проблем се среща при 4% от мъжете и 2% от жените.
Честотата на сънната апнея е сравнима с тази на бронхиалната астма, но докато повечето астматици знаят за заболяването си и се лекуват, то болните от сънна апнея обикновено не подозират за проблема.
Проучването, част от инициативата за изследване на женското здраве (Women's Health Initiative Observational study), проведено в периода от 1994 до 2005 г., включва 93 175 жени на възраст от 50 до 79 години от 40 населени места в САЩ. Цели осем уважавани научно-изследователски университетски звена и специализирани организации са се включили в него.
8% от дамите в менопауза са посочили, че спят по пет часа и дори по-малко на нощ; 27 на сто спят по шест часа, 38 на сто - по седем часа, и 23 на сто - по осем часа. Едва 4% са казали, че спят по девет часа на нощ, и само 1% - по 10 часа.
"Изследването определено не казва, че ако жените, които спят по-дълго, намалят часовете сън, ще са в по-добра здравословна форма", коментира епидемиоложката.
Все още не е ясно дали резултатите се отнасят и за по-младите жени и мъже, подчертават учените.
Изследването установило още, че има повишен риск от мозъчен удар при жените, които прекарват по-малко от шест часа в сън всяка нощ, а още по-висок е рискът при спящите по седем часа.
Според Силвия Васертайл-Смолер съществуват вредни физиологични ефекти от недоспиването, които може би се коренят в годините на активна работа.
Заключението в доклада е, че скритите невробиологични и механистични фактори за предполагаемия вреден ефект от дългия сън (девет часа на нощ) се нуждаят от допълнително изясняване.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!