Евтаназията

Е втаназия - активна или пасивна, асистирано самоубийство - много са термините и нюансите в европейските страни за всичко, свързано с прекратяване на живота на хора, които сами желаят това.

От стриктно юридическа гледна точка само

две са страните в Европа, които позволяват евтаназията:

Холандия и Белгия. Други седем държави чисто и просто я забраняват, а в останалите положението варира от най-голямата твърдост до проявяваща разбиране юридическа неяснота.

В Германия дебатът за евтаназията бе подновен, след като швейцарска асоциация за подпомагане в смъртта предложи на чужденци да посетят конфедерацията и да сложат край на живота си.

Преди няколко седмици двама германци избраха да приключат с живота си в автомобил на паркинг край Цюрих.

Швейцарската асоциация Dignitas се бори за правото на достоен край на живота за всеки един човек. Неин създател е Лудвиг Минели, според когото всеки избира сам за себе си какво означава достойнство, това не е работа на другите.

През миналата година

близо 200 души са прибегнали до асистирано самоубийство

60% от тях са били германци, членове на асоциацията Dignitas, отворила свое представителство в Хановер - за най-голям ужас на германските власти.

Вицепрезидентът на асоциацията в Германия д-р Уве Кристиян Арнолд иска да разбие едно табу и обяви, че скоро предстои пенсиониран лекар да направи първото асистирано самоубийство в страната:

"Аз самият съм го правил, но както и колегите ми, не по активен начин, тъй като в Германия това е забранено.

Даваме съвети на пациентите за различните продукти. Камарата на лекарите осъжда асистираното самоубийство по етични причини, но не мисля, че камарата може да ми диктува правилата за поведение, защото става дума за свободата ми на съзнание и аз действам от хуманност.

Трябва обаче да бъдем предпазливи и затова сме се обърнали към пенсиониран лекар, който не рискува нищо в наказателно отношение."

В Швейцария асоциацията Dignitas използва известен препарат, който предоставя на неизличимо болните, за да сложат самите те край на живота си. В Германия този препарат се използва единствено от ветеринарните лекари и затова асоциацията трябва да прибегне до друг.

Самото предписване на смъртоносно лекарство в Германия представлява активно подпомагане на смъртта и представлява

престъпление, което се наказва с пет години затвор

Според проучване на сп. "Щерн" 74% от германците заявяват, че одобряват асистираното самоубийство, а 9 млн. души са подписали вече медицинско завещание, в което се отказват от безсмислено лечение в края на живота си.

Холандия е първата европейска страна, легализирала евтаназията със закон, който е в сила от 2002.

Според текста, евтаназията може да се прилага единствено в случаите на неизличими болести и нетърпими болки. Необходимо е още пациентът да е поискал това, съзнавайки положението.

От този закон обаче не могат да се възползват кандидат-самоубийците.

Фондацията De Einder обаче се бори всеки желаещ да получи правото на самоубийство. De Einder приема годишно по 400 души, като 10% от тях слагат край на живота си, след като са получили информация и съвети.

Срещу четирима сътрудници на фондацията De Einder обаче вече бе повдигнато обвинение, като един бе осъден на 15 месеца затвор при строг режим за "неоказване на помощ на човек в опасност".

Вторият бе оправдан, тъй като успя да защити правото си да дава информация. Срещу другите двама сътрудници все още тече процес.

Според изследване на университета в Амстердам 4000 възрастни хора годишно слагат край на живота си

като спират да се хранят и да пият вода

Открай време категорично против евтаназията е православната църква. От 2004 г. чл. 97 на приетия Закон за здравето изрично постановява - на територията на България не се прилага евтаназия.

Преди това българското законодателство не предвиждаше изрична забрана на "безболезненото умъртвяване на пациент", което е дефиницията на понятието "евтаназия".

Приемането на този текст предизвика бурни дебати в пленарната зала. Имаше и поддръжници на узаконяване на асистираната смърт.

Между първо и второ четене на закона депутатът от ДСБ Евдокия Манева, подкрепена от още четирима свои колеги, предложи евтаназия да се прилага спрямо болни, които не могат да бъдат излекувани и състоянието им е свързано с тежки физически страдания без възможност за обезболяване.

Аргументите на поддръжниците на това мнение подкрепяха правото на човек сам да избере кога и как да умре, както и

правото на достоен живот и достойна смърт

Противниците на узаконяването на евтаназията пък контрираха с това, че едва ли страданието е същинската причина човек да пожелае смъртта.

При споровете и лекарите не споделяха единно становище. В лекарската практика у нас е имало не една молба от неизлечимо болни пациенти за прилагане на евтаназия спрямо тях. Нито една обаче не е била изпълнена.

Според повечето медици евтаназията погазва Хипократовата клетва, която всеки практикуващ лекар трябва да спазва неотлъчно.

Освен регламентирана в Закона за здравето, евтаназията присъства и в Наказателния кодекс. Последните промени предвиждат увеличаване на наказанието за прилагане на евтаназия от 3 на 5 години затвор.