Апостола: Да бъдем равни с другите европейски народи зависи от задружните ни сили

Да бъдем равни с другите европейски народи зависи от собствените ни задружни сили - думите на големия ни национален герой звучат изключително актуално и днес, когато с тържествени церемонии България отбелязва 169-годишнината от рождението на едно от най-светлите имена в историята си - Апостола.

По повод празника президентът Георги Първанов посети родния град на революционера - Карлово. Държавният глава участва в митинг-заря на площад "Васил Левски" и произнесе слово. Тържества във връзка с годишнината има и в поделенията на сухопътните войски.

Ръководството на Столичната община, депутати и граждани положиха венци пред паметника на Левски в столичната Борисова градина.

Плевен - градът, в който Дякона е създал своя първи в страната таен революционен комитет, също отбеляза датата с общоградско поклонение. То се състоя точно в 12 ч. при паметника, издигнат до мавзолея "Св. Георги Победоносец" в центъра.

Пред него се стекоха стотици жители и гости града, представители на местната власт, политически и обществени организации. Те положиха цветя на монумента.

Проф. Михаил Грънчаров, директор на Регионалния исторически музей, съобщи, че в една от залите е подреден специален кът за историята на създадения от Левски комитет за освобождение на България.

На Васил Иванов Кунчев (1837-1873 г.) българския народ е дал признателните имена Левски, Апостола и Дякона (от дякон Игнатий). След смъртта му, през 80-те и особено 90-те години на XIX век, в широка употреба влиза прозвището Апостола на свободата, за което особена заслуга има писателят Иван Вазов.

Левски е големият идеолог и неуморният организатор

на българската национална революция. Неговите политически и държавнически виждания следват духа на най-доброто от европейските демократични принципи.

Пламенното му посвещение на народното дело, нравствената му чистота и геройската му гибел само пет години преди да се "сбъдне" Освобождението, отдавна са го превърнали в икона за поколения българи.

Като млад той приема монашески чин и името Игнатий в сопотския манастир "Св. Спас". Шест години по-късно обаче, навръх Великден, Дякона сам отрязва дългите си монашески коси в присъствието на най-близките си идейни съратници.

Под влияние на Георги Сава Раковски будният младеж се посвещава изцяло на революционното дело.

Той участва в първата българска легия на Раковски в Белград, включва се във формирането и на втората. Там заради ловкостта и храбростта си получава прозвището Левски - според легендата

направил лъвски скок по време на военни упражнения.

Владее отлично няколко езика: турски, гръцки и арменски, които се оказват полезни в революционната му дейност. Известно време работи и като учител, което улеснява пропагандата за борба сред народа и организирането на патриотични дружини за бъдещото въстание.

Присъединява се към четата на дядо Ильо войвода и Панайот Хитов. В Румъния се движи в средите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Участва в създаването на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ, а в България изгражда Вътрешната революционна организация (ВРО).

Левски слага началото на цялостното преориентиране на българското освободително движение.

След неуспеха на четническата тактика Дякона стига до идеята, че за триумфа на национално-освободителната борба е необходимо центърът на революционната подготовка да се премести на родна земя.

Той прави две обиколки из България, изграждайки първите революционни комитети в Ловеч, Плевен, Карлово, Сопот.

На 26 декември 1872 г. неуморният радетел за българска свобода е заловен от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч).

Съдът осъжда Апостола на смърт чрез обесване

На 18 февруари 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София. Днес това място се намира центъра на столицата, където е издигнат негов паметник.