И нтересът към мистериозен „изгубен континент“, където според вярващите някога е съществувала напреднала цивилизация, се възражда, след като се твърди, че истинското му местоположение е открито.
Известен като Лемурия, хипотетичният континент е предложен през XIX век, за да обясни защо подобни фосили на лемури са открити в Индия и Мадагаскар, въпреки че страните са разделени от Индийския океан, пише Daily Mail.
Mysterious 'lost continent' linked to alien beings may have finally been located https://t.co/jqryEsxEAV
— Daily Mail (@DailyMail) August 23, 2026
Вярващите сега твърдят, че Лемурия, а може би и руините на древна предчовешка цивилизация, се намират под океана. Учените работят, за да установят границите на съществувала в действителност потънала суша в региона, въпреки че няма доказателства, които да я свързват с Лемурия или с напреднала цивилизация.
Изгубеният континент е свързван със странни теории, включващи „звездни семена“, за които се твърди, че носят извънземна ДНК, хуманоиди, снасящи яйца, и дори праисторическа ядрена война.
Някои ентусиасти са се възползвали от изследванията на древния субконтинент Мавриция, останки от който се намират под Индийския океан, ползвайки ги като доказателство, че легендата за Лемурия е истина.
Мавриция обаче е била геоложка земна маса, останала след разпадането на древен суперконтинент, а не доказателство за напреднало или предчовешко общество. Не са открити руини, артефакти или останки, които да показват, че там някога е живяла интелигентна цивилизация. Връзката между Мавриция и Лемурия се основава единствено на опитите на търсачите на сензации да свържат реално геоложко откритие с легенда, развивала се драматично в продължение на повече от 160 години.
Лемурия е предложена за първи път през 1864 г. от британския зоолог и биогеограф Филип Склейтър. Той се опитвал да обясни защо вкаменелости на лемури са открити в Мадагаскар и Индия, но не и в Африка, въпреки че континентът се намира много по-близо до Мадагаскар. Съмнявайки се, че животните биха могли да прекосят Индийския океан, Склейтър предположил, че някога е съществувал сухопътен мост, свързващ двата региона, преди да потъне под вълните. Той нарекъл този хипотетичен континент Лемурия на името на животните, чието разпространение вдъхновило теорията.
Склейтър пише: „В Мадагаскар и Маскаренските острови имаме съществуващи останки от този велик континент, за който... бих предложил името Лемурия!“
Идеята става популярна, но в крайна сметка губи научната си стойност, след като теорията за континенталния дрейф обяснява, че Индия и Мадагаскар някога са били част от една и съща земна маса. Лемурия вече не е била необходима за разрешаването на мистерията с вкаменелостите, но тя оцелява извън масовата наука и все повече се обвързва с окултни вярвания и конспиративни теории.
Найджъл Уотсън, автор на книгата „Портрети на срещи с извънземни“, обяснява, че изгубеният континент постепенно е започнал да се свързва с необикновени истории за произхода на човечеството. Голяма част от тази трансформация се дължи на спиритуалистката от XIX век мадам Елена Петровна Блаватска, основателка на окултното движение Теософия. В книгата си от 1888 г. „Тайната доктрина“ тя предлага теорията за седем „коренни раси“ на човечеството, включително невидими астрални същества, безтелесни хиперборейци и лемурийци, изобразени като същества, снасящи яйца.
Блаватска твърди, че откриването на секса е довело до унищожението на Лемурия и че континентът е потънал под океана, оставяйки след себе си само Австралия и Великденския остров. Нейният разказ е духовна спекулация, а не заключение, подкрепено от археологията или геологията, но той помага Лемурия да се превърне от отхвърлена научна хипотеза в предполагаем дом на забравен народ.
По-късно легендата се свързва с планината Шаста в Северна Калифорния, където вярващите твърдят, че оцелелите лемурийци са основали подземен град, наречен Телос. Според местната митология континентът е бил разрушен от катастрофални земетресения, но някои от жителите му са избягали и са продължили да живеят под планината. Посетителите твърдят, че са виждали високи два метра лемурийци, облечени в развяващи се одежди близо до върха, въпреки че липсват каквито и да е физически доказателства за съществуването на подземен град или неговите жители.
Историята става още по-странна, след като Лемурия бива смесена с произведенията на британския автор Джеймс Чърчуърд. Той твърди, че друг изгубен континент – Му, е притежавал технологично напреднала цивилизация, процъфтявала преди 50 000 години. Чърчуърд заявява, че древни плочки разкриват как Му е дал началото на египетската, вавилонската и цивилизацията на маите, макар да липсват доказателства в подкрепа на тези твърдения.
Въпреки това историите за Му и Лемурия постепенно се смесват, вдъхновявайки духовни движения, които твърдят, че някои съвременни хора произлизат от изгубената цивилизация. Това вярване в крайна сметка се свързва със „звездните семена“ – хора, които вярват, че притежават ДНК или души с извънземен произход.
Други версии твърдят, че Лемурия е приютила бежанци от планета на име Малдек, която се намирала между Марс и Юпитер. Обществото „Етериус“ поддържа тезата, че жителите на Малдек са унищожили планетата си с водородна бомба, оставяйки след себе си астероидния пояс. В този разказ оцелелите създават мирна цивилизация на Лемурия, която по-късно също се разпада вследствие на собствена ядрена война.
Уотсън отбелязва: „Авторите, които популяризират идеята, че древни астронавти са посещавали и живели на Земята преди хиляди години, твърдят, че свещени текстове като Библията разказват истории за ядрени експлозии.“ Те посочват разкази като този в Битие: „И изля Господ върху Содом и Гомор жупел и огън от Господа от небето.“ Фрагменти от разтопено стъкло в пустините на Либия също се сочат като доказателство за ядрени инциденти отпреди 28 милиона години. Според тези теории легендарните цивилизации на Атлантида и Лемурия са били унищожени именно от атомна война.
Уотсън обяснява, че вариациите на теорията представят Слънчевата система като сцена на множество ядрени конфликти между извънземни заселници. Той набляга на факта, че тези твърдения произтичат от автоматично писане, предполагаеми медиумни послания и спекулативни интерпретации на древни текстове, а не от реални физически доказателства.
Докато извънземните посетители и ядрените конфликти остават в сферата на легендите, научното търсене на древна земна маса под Индийския океан е напълно реално. Мавриция е описана в научна публикация през 2013 г., а през 2017 г. изследователите съобщават за допълнителни доказателства за покритите ѝ с лава останки. Земната маса е била фрагмент, останал при разпадането на Гондвана – суперконтинент, съществувал преди около 200 милиона години.
Изследователите смятат, че останките от Мавриция са разпръснати под Индийския океан, и изучават циркон – изключително издръжлив минерал, който може да разкрие възрастта на околния материал. Цирконът, открит на остров Мавриций, е датиран на приблизително три милиарда години, въпреки че самите скали на вулканичния остров не са по-стари от девет милиона години.
Днес учените използват метода на гравитационната инверсия, за да изчислят дебелината на океанската кора и да идентифицират части от древния континент, които може да са останали непокътнати. Изследването може да изясни размера и формата на Мавриция, но до момента не е открило никакви доказателства за Лемурия, извънземни потомци или цивилизация, унищожена от ядрена война.