Иран премахва нравствената полиция, задържала Махса Амини

И ран обяви премахването нравствената полиция, която задържа през септември младата иранка от кюрдски произход Махса Амини заради неподходящо облекло. Нейната смърт след изпадане в кома в ареста, породи вълна от протести срещу управляващите, обобщава Франс прес.

Десетки жертви при стрелба срещу протестиращи в Иран

Новината за закриването на нравствената полиция бе възприета като жест към протестиращите. Тя бе обявена след решение на иранските власти вчера да ревизират закон от 1983 г. относно задължителното забулване, наложено в страната четири години след Ислямската революция през 1979 г.

Народ без държава, обстрелван от Иран и Турция

Махса Амини бе арестувана на 13 септември.  Новината за смъртта ѝ след престоя ѝ в ареста бе съобщена три дни след задържането й. Според активисти и семейството на Махса, тя е била бита в ареста и е починала след това. Властите свързват смъртта й със здравословен проблем, но родителите на младата жена отричат тя да е била зле със здравето.

По време на протестите срещу режима в Иран, продължаващи вече почти три месеца, жени сваляха и изгаряха публично ислямските си забрадки, скандирайки: "Жена, живот, свобода". Те разпускаха също така демонстративно косите си и някои дори ги режеха. Редица известни жени по света също отрязаха кичури от косите си в знак на съпричастност с каузата на иранските жени.

Осъдиха на смърт трима демонстранти в Иран

Въпреки репресиите и стотиците убити протестиращи, протестното движение продължава вече близо три месеца.

"Нравствената полиция бе разпусната от онези, които я създадоха", обяви вчера вечерта генералният прокурор на Иран  Мохамад Джафар Монтазери.

Нравствената полиция, известна още и под името "Патрули за ориентация", бе създадена по времето на ултраконсервативния президент Махмуд Ахмадинеджад, който бе на власт от 2005 г. до 2013 г.. Целта й беше да разпространява културата на приличието и на носенето на хиджаб.

Нравствената полиция бе съставена от мъже и жени, първите облечени със зелени униформи, а вторите с черни чадори. Първите патрули на нравствената полиция започнаха през 2006 г. с цел хората да бъдат накарани да спазват стриктните правила на обличане в страната, които забраняват на жените също така да носят тесни панталони или шорти. Жените, нарушаващи правилата, рискуваха задържане от нравствената полиция.

Осъдиха на смърт трима демонстранти в Иран

Нравствената бе създадена по онова време от Върховния съвет на културната революция, днес ръководен от ултраконсервативния президент Ебрахим Раиси, избран на поста миналата година. През юли Раиси дори призова за мобилизация на всички институции, за да бъдат направени още по-строги разпоредбите за носене на ислямското було и каза, че враговете на Иран и на исляма искат да подкопаят културните и религиозните ценности на обществото.

Но въпреки съществуването на нравствената полиция и на строги правила, при предшественика на Раиси - Хасан Рохани, в Иран човек можеше да срещне жени с тесни дънки и с цветни хиджаби.

Вчера генералният прокурор на Иран обяви, че парламентът и съдебната власт работят по въпроса за задължителното носене на ислямско було, без да уточнява какво би могло да бъде променено в закона. По този въпрос в страната се противопоставят два лагера - консерваторите, които искат строго придържане към закона от 1983 г. и прогресивните, които искат на жените да се даде правото да преценят дали искат или не да се забулват.

Иран издаде първа смъртна присъда на участник в протестите, които разтърсват страната

Според закона от 1983 г. иранките или чужденките, каквато и да е религията им, трябва да носят ислямско було или широка дреха на обществени места.

На 24 септември, една седмица след началото на протестите в Иран, основната иранска реформаторска партия призова държавата да отмени задължението за носене на ислямско було.  

Властите гледат на протестите като на размирици и твърдят, че чужди сили стоят зад тях, за да дестабилизират страната. Според последните данни на Корпуса на гвардейците на Ислямската революция в протестите са убити над 300 души.