М акар с групировката „Ислямска държава” на практика да е свършено, вероятността за поява на нови джихадистки движения в огромна, ако грешките, допускани в Близкия изток не престанат, пише Дейвид Гарднър във „Файненшъл таймс” (Financial times).
Сирийските кюрди, с поддръжката на авиацията на САЩ, скоро ще приключат с т. нар. халифат, който само преди няколко години контролираше една трета от Сирия и Ирак.
„Ислямска държава” скоро ще загуби Багуз, своя последен анклав в долината на Ефрат, намиращ се на границата на двете страни. Останалите живи джихадисти се обърнаха в бягство, съсредоточили се върху провеждане на терористични актове, а някои връщащи се в своите страни чуждестранни екстремисти може да донесат войната там.
На службите за сигурност по света ще се наложи да направят всичко възможно, за да не допуснат нови изблици на тероризъм, като тези в Париж, Ница, Брюксел, Берлин, Лондон, Манчестер, Истанбул и Анкара.
Но сега, когато халифатът, който до неотдавна заплашваше целия свят, отива към края си, е необходимо да има замисляне над това какви промени трябва да бъдат извършени във външната политика на САЩ, която оправдава появата на джихадизма. Ако Западът продължи да допуска груби грешки в Близкия изток, ще възникне много по-голям проблем.
Съвременният джихадизъм надигна глава в края на студената война в ролята си на помощна сила в битката срещу СССР. Именно поддържаните от САЩ муджахидини, сражаващи се в Афганистан през 80-те години на XX век, поставиха началото на „войната с неверниците” на Осама бин Ладен и групировката „Ал Кайда”, която проведе атаките на 11 септември на американска територия.
Но през това столетие Западът допусна множество груби грешки, които не трябва да се приписват на студената война.
Най-яркият пример за това е нахлуването на коалицията под ръководството на САЩ в Ирак. Разрушенията, застигнали страната, която вече беше пострадала от войни, санкции и тирания, показаха ясно, че американците не са всемогъщи.
Нахлуването и окупацията радикално промени Ирак, довеждайки на власт шиитите, представляващи малцинство в исляма, но болшинство сред иракчаните. В страната започнаха сблъсъци на религиозна основа, които продължават и днес.
Много от случилото се тогава беше предсказуемо. Войната в Ирак беше еквивалент на безразсъдна регионална игра на зарове. Коалицията, ръководена от САЩ, успя да създаде илюзията за успех през 2007–2009 г., като потисна иракското разклонение на „Ал Кайда”, предшественикът на „Ислямска държава”, съюзявайки се с местните сунитски милиции.
В Сирия се случи нещо подобно. Съчетавайки авантюризма и нерешителността, САЩ и ЕС подкрепиха сирийските бунтовници - най-вече сунити в борбата срещу режима на Асад, като им обещаха, но реално не им предоставиха средства, за да го свалят.
Вместо това те се съгласиха, че съюзници, като уахабитската Саудитска Арабия, ще доставят оръжие на опозицията, което директно постави начело на борбата срещу Асад крайните ислямисти и превърна сирийската гражданска война в магнит за джихадистите по света.
Сега Доналд Тръмп иска да обяви победата си над „Ислямска държава” и да напусне Сирия.
Безразсъдната намеса не донесе очакваните резултати, но необоснованото оттегляне на войски от страни като Либия и Ирак също ще е безрезултатно.
В Дъраа, град в южна Сирия, където конфликтът започна преди осем години, Асад откри нова бронзова статуя на баща си Хафез Асад, вместо тази, която бе разрушена от бунтовниците в началото на войната.
И това вероятно отразява гледната точка на режима - пълното възстановяване на хегемонията на Асад, което всъщност е още един подарък за джихадизма.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
