Трудни първи стъпки за Брекзит в Брюксел

Н ови мерки за охрана на Средиземноморието, разделение по отношение на миграцията и трудни начални фази на "Брекзит" показа двудневната среща на европейските лидери в Брюксел.

Във финалните решения на срещата лидерите на изпълнителната власт в страните-членки на ЕС се съгласиха на нови мерки за охрана Средиземноморието, с които да се ограничи трафика на хора предимно от Африка към ЕС. За целта Европа ще инвестира в обучение и оборудване за бреговата охрана на Либия.

Макрон с важен дебют в ЕС

Борисов от Брюксел: ВПК може да ме свали от власт

Това ще доведе и до край на "трагичната ситуация", както председателят на Европейския съвет Доналд Туск определи удавянето на хиляди хора, опитващи се да стигнат бреговете на Италия.

След първия ден на срещата пък стана ясно

решението за създаване на европейска система за отбранително сътрудничество между страните.

Това ще позволи оптимизиране на разработката и поръчките за купуване на военна техника между отделните страни.

"В течение на три месеца страните членки ще сформират общ набор от критерии и задължения и ще предложат конкретен проект в сферата на разработването и производството (на отбранителна техника), така че да въплътят това взаимодействие в реалния живот“, заяви Туск.

Във финалните решения се потвърждава и завършването на плана за релокация на бежанци по квоти в европейските страни. Планът беше одобрен в края на 2015г. и целта му е да отнеме от напрежението върху основните приемащи страни Гърция и Италия.

Изпълнението му обаче се забави и от първоначално плануваните 160 000 души са разпределени малка част. Някои страни като Унгария, Полша, Словакия и Чехия бойкотират плана, въпреки постоянните заплахи от ЕК да бъдат санкционирани заради това.

Франция и Германия продължават да настояват за изпълнението на квотите и действието на постоянен европейски механизъм за преразпределение.

"Това общо предизвикателство изисква общи отговори. Трябва да приемаме бежанци, защото това е нашата традиция и чест", заяви френският президент Еманюел Макрон по време на обща пресконференция  с германския канцлер Ангела Меркел.

Срещата стана терен и на първите трудни стъпки в преговорите за Брекзит.

Вчера британският премиер Тереза Мей представи пред колегите си своето предложение за статута на гражданите на страни от ЕС, които останат във Великобритания след излизането й от съюза.

В момента европейските имигранти на Острова са над 3 милиона, а над 1 милион са британците на самия континент. Идеята на бъдещо споразумение по темата е гарантиране на правата и на двете групи от хора. 

Според предложението на Мей,

на всеки от европейците, влезли в страната й преди формалното напусане на ЕС след около 2 години, ще се осигури правото да кандидатства за поданство.

Това право се придобива след 5 години пребиваване във Великобритания. Поне 5 години след излизането имигрантите от ЕС ще имат право на същите пенсии и социални помощи като британците.

"Трябва да уверя всички тези граждани на ЕС, които са в Обединеното кралство, които са уредили своя живот и дом в Обединеното кралство, че на никого няма да се налага да напуска, не искаме разделени семейства", заяви Мей след представянето на предложенията. Реално обаче много от детайлите по тази политика тепърва ще се разискват. 

Според някои от европейските лидери, предложението все още не гарантира правата на имигрантите във Великобритания.

"Това е стъпка, но тази стъпка не е задоволителна", каза председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер.

"Имаме дълъг път пред себе си", допълни и германският канцлер Ангела Меркел.  

Някои от лидерите, като австрийският премиер Кристиан Керн и полската му колега Беата Шидло, определиха предложенията като "добро начало", но очакват по-голяма пълнота да бъде постигната в бъдеще.