Каква страна е България – впечатленията на един италианец у нас

К аква страна е България? Знаем, че през 2019 г. вторият по големина град Пловдив ще бъде европейска столица на културата заедно с италианския град Матера (с ударение на втората сричка). Пристрастените към футбола вероятно ще си спомнят, че един от нейните най-големи футболисти Христо Стоичков спечели „Златната топка“ през 1994 г. Някои може би знаят, че България е наричана също така Страната на розите, защото е най-големият световен производител и износител на розово масло.

Но какво още знаем за тази страна с малко повече от 7 милиона жители, голяма колкото една трета от Италия, която през последните 10 години се присъедини най-напред към НАТО и после към Европейския съюз?, пита специалният пратеник на италианския всекидневник с най-голям тираж „Кориере дела сера“ (Corriere.it) – Карло Вулпио, в материал, посветен на България.

Нека веднага заявим, че за да бъде разбрана тази страна, трябва преди всичко да се разбере, че

България означава християнска православна идентичност.

Тази културна и религиозна идентичност е толкова силна, че в продължение на повече от 500 години е стояла като дига срещу ислямската вяра, налагана от османските завоеватели. Това е идентичност с несъмнени и осезаеми белези – църкви, манастири, икони, стенописи – които са устояли през вековете в сърцата на българите и са били техни ориентири и в най-тежките моменти. Тази идентичност обаче е скъпо заплатена с кръв още от самото начало, тоест още от края на IX век, когато България става първата православна славянска страна.

Ето и манастирите.

България е като непознат скрин, пълен с църкви и манастири, много от които са обявени от ЮНЕСКО за културно наследство

на човечеството. Това е не само древният Пловдив, но и старото Велико Търново, столица на Царство България през 1908 г., Бачковският и Преображенският манастир, където вярата и изкуството са се хванали ръка за ръка.

Накрая Рилският – абсолютният манастир с главно „М“, основан през X век в планината, където е отишъл свети Йоан Рилски, прославян от православни и католици, така както са почитани Кирил и Методий.

Европа обаче и досега изглежда не е разбрала за съществуването на България и в най-добрия случай я нарича „родина на циганите“.

Вярно е, че много роми живеят в мизерни и изоставени на произвола села или в скупчени бараки в градските покрайнини на София и Пловдив. Но също така е вярно, че в много по-голяма степен причина за тяхното положение е беднотията и все още слабо развитата икономика, а не отрицателните характерни черти като скитничество, нежелание за работа и склонност към престъпления, които „другите“ неизменно и навсякъде приписват на ромите.

Независимо от това обаче,

България не изглежда страна в криза като съседна Гърция.

Това не личи и при разходка по улиците на София – сива метрополия с един милион и двеста хиляди жители, но също така третата най-стара столица в Европа след Атина и Рим, богата на произведения на изкуствата и укрепена с цели 16 университетски институти, които са очевидни признаци на волята за въздигане и прогрес.

Вероятно именно това е причината през 2001 г. пред сградата на парламента в София да бъде издигната статуя на света София с бухал, кацнал на лявата ѝ ръка. Бухалът е символ на мъдростта, а не знамение на злото. Този избор е желание България да изрази стремежа си да опровергае клишетата, с които се злоупотребява по неин адрес“, пише специалният пратеник на „Кориере дела сера“.

Журналистическата импресия е богато илюстрирана със снимки на исторически паметници и сцени от ежедневието в България с предпочитание към бита на ромите и отблъскващи фасади на железобетонни блокови жилища.

***Текстът е предаден в неговата цялост, запазвайки неточностите и терминологията на оригинала.