Е вропейският парламент отдаде почит пред Симон Вейл - първият председател на ЕП, починала на 30 юни на 89 години.
"Тя винаги си е давала сметка за уязвимостта на ситуацията в Европа, на мира в Европа. За нея мирът е от ключово значение и тя, знаейки цената на мира, се бори, за да защитава правата на всички граждани. Тя принадлежи на поколението на големите мислители, от които беше Хелмут Кол", бяха част от думите, произнесени по време на церемонията, от председателя на Европейския парламент Антонио Таяни, в Страсбург.
Симон Вейл е знакова фигура в европейската политика,
като политически особняк я определят някои, тя е феминистка и правозащитничка.
Тя оцелява в Холокоста, но целия си живот преживява с татуирания тогава номер на ръката й. Като 16-годишна е депортирана в Аушвиц, където умират част от роднините й, а всичко от лагерите на смъртта описва в биографията си "Един живот".
Във Франция винаги ще остане известна с това, че прокарва декриминализацията на абортите в родината си през 1974 година, известен като "Законът Вейл".
Благодарение на нея Франция става първата католическа страна, узаконила абортите, отбелязва Ройтерс.
"Твърде е дълъг списъкът от това, което Вейл е направила като председател на групата на либералите. Франция се пита дали мястото й не е в Пантеона", заяви и Ги Ферхофщат, председател на Групата на либералите.
Премиерът Бойко Борисов ще присъства на поклонението в памет на Симон Вейл
в Дома на ветераните в Париж на 5 юли. Българският премиер бе поканен на церемонията лично от френския президент Еманюел Макрон, съобщиха от правителствената пресслужба.
Коя е тя
Quoi qu'il en soit de la vie et de la mort, je crois aux forces de l'au delà et je reste confiant, car dorénavant Simone...veille...
— serge ASTOLFI (@SergeAstolfi) June 30, 2017
RIP pic.twitter.com/6DVL4pWJPz
От юни 1979 г. до 1982 г. Симон Вейл е председател на Европейския парламент. От 1984 до 1989 г. е председател на групата на либералите, демократите и реформаторите. "Изграждането на Европа ме сдобри с 20-и век", казваше тя. През 1993 г. става държавен министър за социалните въпроси, здравеопазването и градоустройството. През 1997 г., а от 1998 до 2007 г. е член на Конституционния съд.
