Давид Сасоли - от телевизионен журналист до председател на Европейския парламент

И талианецът Давид Сасоли, починал през нощта срещу 11 януари на 65-годишна възраст, от 2019 г. бе председател на Европейския парламент - мандат, спечелен за общо учудване от бившия журналист, навлязъл в политиката преди десет години преди това под знамената на левоцентристите, който работи всеотдайно на този пост.

Почина председателят на Европейския парламент Давид-Мария Сасоли

Не твърде склонен към бляскави изяви, но управлявал с твърда ръка дебатите в залата, бившият италиански телевизионен водещ пое председателството на Европейския парламент след преговори между големи политически сили и правителства за председателските постове в трите европейски институции.

Европейската комисия се падна на Европейската народна партия (проевропейската десница) с Урсула фон дер Лайен, Европейският съвет - на либералите с Шарл Мишел, а Европарламентът - на социалистите с Давид Сасоли.

Уважение

Неговата националност, партията му - втори член на групата на социалдемократите, и познанията му за институцията, един от чийто заместник-председатели бе той в предишния й състав, в последния момент го направиха точния човек за справяне със ситуацията.

Две и половина годишният му престой на поста бе помрачен от здравната криза. Но с внимателно отношение към персонала, минал на дистанционна работа, с организационните си умения и способността да устоява на френския натиск, целящ депутатите да се върнат в Страсбург, седалището на парламента, той си спечели уважението на институцията.

Като знак на солидарност в разгара на пандемията той предостави опустелите офиси на парламента и в Страсбург, и в Брюксел, за да се готви там храна за семейства в нужда, също и да бъде разположен център за тестване за COVID-19.

След възстановяване от левкемия здравето бе негова ахилесова пета. Страстен пушач, човек на живота и удоволствията, през септември той бе хоспитализиран в сериозно състояние с пневмония, която вече седмици го държеше далеч от парламента.

На 26 декември той отново бе настанен в болница "поради тежко усложнение, предизвикано от разстройство на имунната система", както каза неговият говорител.

Роден на 30 май 1956 г. във Флоренция, Тоскана, Давид Сасоли следва политически науки, после избира за поприще журналистиката. Започва да сътрудничи на малки вестници и информационни агенции, след това - през 1992 г., постъпва на работа в РАИ, националната радиотелевизионна корпорация, и се нарежда сред звездите на нейния първи канал.

Любовта му към политиката пламва внезапно през 2009 г., когато бившият кмет на Рим - левичарят Валтер Велтрони, организира сливането на две големи партии от левицата и от левия център; Давид Сасоли се включва в работата по проекта, който води до създаването на Демократическата партия (ДП).

Той се кандидатира в европейските избори и е избран с листа на ДП, получавайки над 400 000 гласа - успех, който окончателно го отдалечава от екраните и дава тласък на политическата му кариера в Европарламента.

Неуспех в Рим

Оглавил депутатите от ДП в тази институция, през 2013 г. той прави опит да пробие на националната политическа сцена, представяйки се на първичните избори на тази партия за длъжността кмет на Рим, но губи от Иняцио Марино, който поема впоследствие кметството.

След този неуспешен опит Сасоли, баща на две деца, се посвещава на европейската асамблея. Преизбран през 2014 г., той става замeстник-председател на парламента, където отговаря за бюджета и европейско-средиземноморската политика.

Представя се като инициатор на "най-значимата железопътна реформа в Европейския съюз - европейския закон Сасоли-Дийксма, приет през 2017 г. след три години сложни преговори" и отворил за конкуренция национални пазари за пътнически превози. Казва, че не е "изоставил окончателно кариерата си на журналист", и все още сътрудничи с различни всекидневници и списания, за които пише статии.

През 2013 г. издава написана в съавторство с Франческо Саверио Романо книга за правителствените заседания по време на отвличането на Алдо Моро през пролетта на 1978 г.

"Нищо не е възможно без хората, нищо не е трайно без институциите", заявява той, преди да бъде избран, пред своите колеги депутати, като цитира фраза на Жан Моне - един от бащите основатели на Европейския съюз.