Главните роли изпълняват актьорите Брендън Фрейзър ("Мумията") и Брук Шийлдс.
Двамата играят семейство от Чикаго, което се мести в горите на Орегон заради новата работа на съпруга - строежа на "еко" градче.
Местната фауна обаче решава да защити територията си и започва денонощно да саботира работата по проекта.
Идеята за "Операция "Четири лапи" дошла по време на горските пожара в Южна Калифорния през 2004 г.
Сценаристите Майкъл Карнс и Джош Гълбърт се чудели какво ще се случи с животинките, чиито домове са унищожени - и решили чрез този филм да потърсят отговорност на хората, които умишлено рушат хабитата.
"Винаги сме смятали, че животните отмъщават на онези, които им сторят зло. Майката Природа може да се обърне срещу хората по много комични начини", убеден е Карнс.
Така се ражда идеята за предприемача Дан Сандърс, който за да угоди на шефа си, трябва да изсече гора и на нейно място да построи луксозен "еко" мол.
В работата по сценария се е включил и режисьорът Роджър Къмбъл ("Секс игри"), който бил категоричен, че не иска животните да говорят:
"Вече сме гледали семейни филми със сладки малки животинчета. Обикновено или говорят, или са рисувани. Запитах се как да сме по-различни от останалите.
Сетихме се за немите филми
"Първоначалният сценарий бе за по-мрачен филм, по-скоро филм на ужасите. Но Роджър бе твърдо решен да е пълен с шеги. Трябваше да сме безстрашни. През цялото време до мен имаше торби с лед", спомня си Брендън Фрейзър, който е и изпълнителен продуцент.
Младият актьор от "Училищен мюзикъл" Мат Прокоп, който играе сина му, пък бил заинтригуван от идеята да играе редом с животни:
"Прекарахме три седмици на снимачната площадка с миещи мечета и скунксчета. Не съм си и помислял, че мога да ги доближа толкова. Беше страхотно!".
Създателите на филма от самото начало искали да използват истински животни.
"Във филмите има много добре анимирани животни, но те не се движат по начина, по който се движат истинските, имат човешки навици и маниери. Ние се опитахме да запазим поведението им естествено", обяснява продуцентът Шуман.
Било решено да се ограничат до минимум анимираните ефекти.
"Макар да не говорят, животните трябваше да могат да се усмихват, да имат изражения, които са нетипични за тях. Технологиите са напреднали достатъчно, за да можем да променим леко само лицето", обяснява Къмбъл.
Той вече имал опит с четириноги актьори и бил наясно, че: "с животните не се придържаш към сценария.
Разчиташ изцяло на дресьорите -
ако ти кажат, че животните са дотук, спираш. Често резултатът е въпрос на щастлива случайност."
На помощ се притекъл Кен Бегс, един от топдресьорите в Холивуд. През последните девет години той и компанията му "Уайлд бънч" са работили със стотици животни в над 60 филма.
Когато обаче прочел сценария, той останал с впечатлението, че текстът е бил пратен до него погрешка: "Бях сигурен, че това е анимационен филм. Различен е от онези, по които обикновено работя, където животните говорят. Тук правеха всичко друго, но не и това. Така изглеждат по-истински, но и работата е по-трудна."
Бегс обяснил на създателите доколко изпълними са целите им и нанесъл леки корекции в сценария.
"Разменихме ролите на две животни, за да е по-типично поведението им. Скунксовете например са ограничени в действията си, затова прехвърлихме част от ролите им на енотите. Добавихме някои видове като видри и пуйки, които бяха идеални за целта."
С кастинг били избрани 25-30 животни,
но въпреки подготовката им нямало гаранция, че ще влязат в роля.
"Кен събра животните и ги обучи да правят определени неща. Снимахме ги пак и пак, и пак. Не се подчиняваха особено. От 20 минути снимки с енот можехме да използваме пет-шест секунди", оплаква се ръководителят на специалните ефекти Дейвид Голдбърг.
Макар повечето животни да били сравнително малки, това не означавало, че се поддават по-лесно на команди.
"С малките животни се работи по-трудно, отколкото с лъвове, мечки и тигри. Много по-трудно е да ги контролираш", обяснява Бегс и дава конкретни примери:
"В природата катеричките и мармотите често са плячка и след няколко милиона години еволюиране имат вроден инстинкт да побягнат. Да накараш такова животно да застане по средата на пътя и да си похапва, докато ти шофираш насреща, е доста трудно.
Проблемът със скунксовете и другите специализирани животни е, че имат една характерна черта - не са особено интелигентни или мотивирани. Трудно е да привлечеш вниманието им и да ги обучиш."
Оказва се, че за животните актьори мотивацията е точно толкова важна, колкото за колегите им хора.
"Лисицата беше много мотивирана. Видрата си умираше да угодничи, пуйките, които добавихме, също бяха много мотивирани, но
енотите са най-мотивирани от всички",
разказва Бегс. Така енотът Скуби става командир на горската банда.
"Работихме с още няколко от неговия вид, но неговите изражения са най-отличителни. С времето научихме какво би направил и какво - не. Отначало беше влудяващо, защото имахме определени идеи какво да прави, а той не бе заинтригуван. Интересуваше го само храната.
Като започнахме снимките с него, беше много ентусиазиран. С течение на времето стана стабилен актьор. Накрая вече можехме да снимаме лицето му съвсем отблизо, без той да се притеснява", спомня си Голдбърг.
След кратко обучение Скуби свиква да се разхожда на задните си крака, да изключва кабели от щепселите, да подмята жълъди с точност.
Най-голямото и опасно животно на снимачната площадка е мечокът. Участието му е много важно за епизода, в който животните разгромяват Дан.
"Беше мотивиран, но мечокът си е мечок. Един ден е като плюшена играчка, на следващия не е в настроение. Най-добрият съвет, който ни дадоха, бе, ако има нощни снимки с него, да ги приключваме по-рано - никой не иска да събужда спящ мечок", казва Шуман.
Най-големият проблем с мечката
се оказва... размерът й, както се разбира от думите на режисьора:
"Мислех си за мечка гризли, но в крайна сметка работихме с по-малка. Брендън е висок 190 см, а мечокът бе 180 см. Брендън бе с глава по-висок и нямаше да се получи.
Потърсихме мечка гризли с актьорски опит, но най-добре обучената бе със счупен глезен и се възстановяваше в Орегон.
Затова използвахме стар трик от киното и вместо да търсим по-голяма мечка, направихме елементите по-малки и снимахме Брендън отделно."
Всъщност в името на сигурността актьорите и животните снимат отделно почти през цялото време.
"Работата с животни отнема много време. Нямахме намерение звездите ни да стоят и да чакат с часове, докато животното направи това, което искаме. Понякога ги снимахме поотделно, а друг път - на зелен екран", обяснява продуцентът Шуман.
Източник: по материали от "Тандем филм"
Последвайте ни
