Сократ Киршвенг – първият български сериен убиец

С ократ Алберт Киршвенг бил дребен и на пръв поглед мил и спокоен възрастен човек. Киршвенг живеел в Самоков, където бил майстор дърводелец. Именно там се жени за първата си съпруга Еленка през 1908 г. и му се раждат две деца – момче и момиче.

Само година след раждането на второто им детенце Сократ бяга в София и се влюбва в жена на име Вангелия.

През 1910 г. той я подлъгва да построи къща в кв. Модерно предградие, където да живеят заедно. Вангелия няма идея, че мъжът, с когото живее, има друго семейство в Самоков. Еленка също не знае за втората жена на съпруга си.

През 1917 г. Киршвенг е назначен за надзирател в 10-а местна военна болница в София. Там се запознава с една от прислужничките – Тинка Николова и се влюбва в нея.

Тинка обаче била много набожна и не искала да има нищо общо с него, докато е с Вангелия. Ето защо Сократ измислил хитър план как да се оттърве от нея.

Той излъгал Вангелия, че е откраднал много пари от болницата и ѝ предложил да ги вземат и да избягат в чужбина. Казал ѝ още, че заровил парите на едно тайно място. Вангелия се съгласила с плана на Сократ. Двамата тръгнали към мястото, където уж били заровени откраднатите пари. Мъжът казал, че е много изморен и помолил жената да копае. Когато дупката станала достатъчно голяма, Сократ извадил пистолет и гръмнал Вангелия, след което я заровил в изкопания от нея самата ров.

На следващия ден „вдовецът“ се появява в болницата със зачервени от плач очи. Оплаква се на новата си любов Тинка. Няколко дни още Сократ се движи из болницата като привидение, с вид на съкрушен от скръб и все повтаря „Вангелия избяга с един любовник“.

Така той успява да спечели любовта на Тинка и когато след десетина дни ѝ предлага да се сгодят, тя се съгласява. Жената обаче не иска да заживее с него, без да са женени. Киршвенг признава, че в Самоков го чака законна жена, с която все още не е разделил окончателно. Мъжът убеждава Тинка, че „Бог е един“ и софийският мюфтия венчава Сократ и Тинка, които преди това приемат мохамеданската вяра и имената Шакир и Айше.

Въпреки това мисълта за законната съпруга Еленка и двете деца в Самоков не дава мира на младоженеца Шакир. През 1919 г. той сътворява нов план, с който да премахне от пътя си Еленка.

Сократ наема каруцар, който да отиде до Самоков и да доведе жената и децата в столицата. На връщане, близо до Панчарево, Сократ и жена му слизат от каруцата и тръгват направо по меджуселската пътека да се поразтъпчат, както Сократ обяснява на каруцаря. Колата продължава с децата по шосето.

След малко Сократ се появява, но сам. Мъжът излъгал, че Еленка отишла при някакви роднини в близко село и щяла да дойде направо в София след ден-два. Каруцарят продължава към града. Няколко дни по-късно тялото на Еленка – съсечено с тесла, е открито от местни селяни.

Киршвенг и този път намира изход – набеждава каруцаря за убийството и го вкарва в затвора.

След време и третата жена омръзва на Сократ. За да се отърве от нея, той я завежда на разходка по Горнобански път и там започва да я души. Минаващи хора чуват писъците на Тинка, извикват полицията и залавят убиеца.

Сократ Киршвенг прекарва 17 години зад решетките. Но после излиза от затвора и явно не съжалява за постъпките си.

През януари 1937г. той се отбива в бакалницата на леля си Евтимия, под предлог че носи взети назаем от нея пари. Лелята взела парите, но когато се обърнала, Сократ я убил с брадва. Мъжът се промъкнал в другата стаичка, където спял 85-годишният мъж на леля му. Убил и него. Сократ взима златния часовник на убития Иван. После написва бележка, че бакалницата няма да работи 10 дни, закача я на вратата и си тръгва. Полицията намира двата трупа и отпечатъци, оставени от убиеца – по молива, с който е писал.

Полицията стига до убиеца по друг начин. В участъка идва златар, който е платил 50 лева за джобен часовник, „явно откраднат“. Часовникът е разпознат като притежание на убития Иван Здравков. Продавачът също е идентифициран – Сократ Алберт Киршвенг. Отпечатъците също са негови. Обвиняемият е задържан.

На 23 февруари 1937 г. съдът осъжда Сократ Киршвенг на смърт чрез обесване и на лишаване от всички права завинаги. Присъдата е изпълнена.