Най-ветровитите места на света

И ма няколко места на Земята, които биха могли да се окича с тази титла. Всичко зависи от това коя скала за измерване на вятъра гледате.

Ето кои са претендентите:

Остров Бароу

Разположен край северозападния бряг на Австралия, този малък остров е видял някои наистина силни ветрове. На 10 апри 1996 г. безпилотна метеорологична станция е измерила порив на вятъра от 408 км/ч. Според световната метеорологична организация (СМО) това е най-силният порив на вятъра, регистриран някога.

Движещата сила зад този екстремен рекорд е тропически циклон на име Оливия. Тропическите циклони са въртящи се бури, които се формират, когато топъл влажен въздух се издига над повърхността на морето, за да създаде област с ниско налягане. Това засилва пасатите, които духат откъм екватора. Колоната от издигащ се въздух се върти заради ефекта Кориолис, при който въртенето на Земята отклонява ветровете далеч от екватора.

Тези системи могат да произвеждат бури с много силни ветрове. Особено интензивните се наричат "циклони", ако се формират над Тихия океан, "тайфуни", ако се формират на север и "урагани", ако се формират над Атлантическия океан.

Циклонът Оливия може и да е създал най-силният порив на вятъра, но това не го прави най-мощният циклон.

Въпреки това още по-силни пориви на вятъра могат да бъдат измерени и при торнадо. Това означава, че едно от най-ветровитите места на Земята е в средата на САЩ.

Оклахома

Торнадото е въртяща се колона от въздух, която се простира от основата на гръмотевична буря до земята. Когато колоната е в контакт с вода, тя е известна като смерч.

Торнадото е най-силната от всички атмосферни бури. Въпреки, че те могат да се случат навсякъде по света, САЩ получава най-много от тях, особено в югоизточните щати, известни като "Алея на торнадата". На 27 април 2011 г. там са се формирали 207 торнада в рамките на 24 часа.

Оклахома е мястото, където СМО регистрира най-високата скорост на вятъра при торнадо – 486 км/ч в близос до моста Крийк на 3 май 1999 г. Въпреки, че тези бури мога да донесат сериозни ветрове, е не продължават дълго. Но има едно място, което е изключително ветровито през цялата година.

Южен океан (Антарктически океан)

Там има изключително силни ветрове, причинени от неравномерния начин, по който Слънцето затопля повърхността на Земята. 30 градуса на север и на юг от екватора пасатите духат постоянно. На 40 градуса преобладава западния умерено ветрови пояс, а на около 60 градуса започва полярния ветрови пояс.

Попитайте всеки моряк, обиколил света, и той бързо ще ви каже, че най-бурните морета с най-силни ветрове се намират в Южния океан. Тези географски ширини са наричани "ревящи" през 40-те, "бесни" през 50-те и "крещящи" през 60-те години на миналия век. За разлика от тези в северното полукълбо, ветровете в Южния океан не са прекъснати от континенти. Това означава, че могат да достигнат скорост до 160 км/ч.

Това е доста ветровито място, но малко по на юг лежи един континент, който за първи път е признат за най-ветровито място на Земята преди повече от един век.

Антарктида

Антарктида е дом на необичайни ветрове: катабатичен или вятър с низходяща линия. Те се създават от комбинирането на студения климат и формата на континента.

"Устойчивото охлаждане на повърхността – особено по време на зимата на Антарктида, когато слънцето винаги е ниско или е малко над хоризонта – води до образуването на малък слой студен, плътен въздух над повърхността", казва Джон Кинг от британския Институт за изследване на Антарктида в Кеймбридж, Великобритания.

"Тъй като формата на Антарктида е основно куполовидна, това означава, че тенденцията е този въздух да "изтича" от високото към брега. Въртенето на Земята обаче означава, че изтичането не е директно надолу, но се отклонява вляво", обяснява той.

От февруари 1912 г. до декември 1913 г. учените измерват скоростта на вятъра на нос Денисън, скалиста точка в източната част на Антарктида. До ден днешен той е признат за най-ветровитото морско равнище на Земята. Най-ветровитият час е регистриран на 6 юли 1913 г., когато вятърът е бил със скорост 153 км/ч. Според широко използваната скала на Бофорт за скоростта на вятъра, средната годишна скорост на вятъра на нос Денисън е със силата на ураган.

Комбинацията от невероятно силни ветрове и температури под нулата, означава че всъщност е много трудно да бъде измерена силата на катабатичен вятър. Ветровете просто чупят инструментите или мачтите, към които са прикрепени. Но дори и когато ветровете са малко по-нежни, измервателните уреди могат да замръзнат заради студа.

"Всичко на всичко Антарктида е едно предизвикателно място за измерване на вятъра", обобщава Кинг.