Велики актьори в "Привързаният балон"

Велики български актьори участват в един от най-жестоко забранените от комунистическата цензура филми - "Привързаният балон".

Българската национална телевизия (БНТ) го показва в своята поредица "БНТ представя" този понеделник, 11 януари, от 20,50 ч..

В черно-белия филм на Бинка Желязкова по сценарий, написан от Йордан Радичков по негова новела, блести талантът на Григор Вачков, Георги Калоянчев, Георги Георгиев-Гец, Георги Парцалев, Константин Коцев, Петър Слабаков, Иван Братанов, Любомир Димитров, Васил Попиилиев, Стоянка Мутафова.

Коста Цонев е "гласът на Балона". Безсмъртният Константин Кисимов дори се появява в малка роля.

"Привързаният балон", определян от изследователи като един от най-странните български филми, е сатирична притча за националния характер, за неуспешния, но продължаващ "опит за летене" на българите.

Той е от малкото български филми, устояли на времето въпреки "арестуването" му в продължение на 23 години. Без никакво съмнение, филмът е най-вдъхновената и талантлива екранизация на Радичков в киното.

След премиерата му на 1 декември 1967 г., филмът е показан на няколко прожекции в най-малкото софийско кино - "Витоша", и по един-два пъти в забутани киносалони в провинцията, например на гара Горна Оряховица.

Това се прави, за да не може официално да се твърди, че не е показван пред зрители.

Малко по-късно филмът е абсолютно забранен за показване (дори пред кинематографисти и студенти) от неофициалната идеологическа цензура на комунистическия режим. Това продължава до 1990 г.

Времето обаче не успява да навреди на този истински шедьовър.

В центъра на фантастичния разказ е един баражен Балон, който през Втората световна война се откачва в румънския град Плоещ, прелита Дунав и се спира над малко планинско селце в Северозападна България.

Стъписани, селяните се събират, за да решат какво ще правят. Решават да го свалят с един залп, но недоволен от гостоприемството им, той отлита.

Тогава организират хайка. Тези селяни обаче не са единствените, които са забелязали беглеца. На пътя им се изпречва друга въоръжена група селяни и докато Балонът спира, за да си почине, двете групи започват да спорят чие притежание е той.

В планината Балонът слиза по-ниско и селяните го хващат. Не го разстрелват, а решават да го вържат, за да си имат и те в небето един Балон.

Скоро обаче идва полиция, която влиза в бой с Балона и го спуква, а селяните получават по 100 тояги за назидание, та друг път да не гонят балони...

По друг повод, във връзка с пиесата "Опит за летене", която Радичков пише години по-късно, и която има същия сюжет, писателят казва:

"Тази хроника има скромната задача да покаже как от реални събития простолюдието създава митове. Всички митове са създадени от простолюдието, смесица от въображение и невежество, и една постоянна мечта човек да се откъсне от мизерния и презрян земен живот. Като се осветлява и стопля чрез човешката душа, презреният и мизерен живот започва да звучи почти баладично и засиява с чисто човешка светлина..."

"Привързаният балон" е вторият напълно забранен филм на Бинка Желязкова. Дебютът - неин и на съпруга й Христо Ганев - след завръщането им от Москва, където са учили кино, е "Животът си тече тихо..." (1957), който не е показван пред публика и от който дори не е запазено копие.

След това с "А бяхме млади" (1961) двамата - Желязкова като режисьор, Ганев като сценарист - печелят "Златен медал" на международния фестивал в Москва, но следващият им опит е "Привързаният балон" и след забраната двамата автори не работят близо седем години.

"Последната дума", също като "А бяхме млади" със сюжет от антифашисткото минало на Желязкова и Ганев, е един от малкото български филми официално селекционирани на фестивала в Кан - през 1974 г.

По-късно Желязкова снима, все по сценарии на Христо Ганев, "Басейнът" (1977), "Голямото нощно къпане" (1980) и "Нощем по покривите" (1988). Те получават награди, имат успех сред зрителите, властите ги избират, за да представят България в чужбина.

Но "Привързаният балон" остава забранен - чак до 1990 г.