За пръв път преместването на часовниците е било въведено във Великобритания, за да се използва по-пълноценно дневната светлина през лятото. Затова "лятното часово време" там се нарича "Daylight Saving Time". Идеята всъщност принадлежи на американския политик Бенджамин Франклин, който по време на престоя си в Париж през 1784 г. пише цяло есе по темата, озаглавено "The Economical Project". Идеята е възприета сериозно от лондонския строителен предприемач Уйлям Уилет (1865-1915), който публикува памфлет под заглавие "Хаби се дневна светлина" (The Waste of Daylight). Той подема агитационна кампания, която довежда до закона за британското лятно време (BST), приет от парламента през 1916 г.
През ХХ век основен аргумент за въвеждането на лятното време е и спестяването на електроенергия. Според изчисления на експерти 25% от всичкото електричество, използвано за битови нужди, отива за осветление и домакински уреди като телевизори и касетофони.
През XVIII век Франклин също направил подобни изчисления и стигнал до извода, че 100 000 домакинства в Париж биха спестили огромна сума, ако не палят свещи през 183-те вечери от 20 март до 20 септември.
