Един от тях цели закриване на следствието, другият закрива прокуратурата, обясни той и добави, че тази тенденция е извън всякакви норми.
Според него промените в НПК трябва да се правят стъпка по стъпка.
На въпрос на БНР дали би конкретизирал чии интереси обслужват тези промени, главният прокурор отказа да ги назове.
На днешното си заседание депутатите от парламентарната комисия по правни въпроси отхвърлиха идеята следователите да се наричат "разследващи магистрати", както предвиждаха внесените за обсъждане проекти за изменение на НПК, допълва БНР.
На този етап народните представители не приеха текста, даващ правомощия на агентите под прикритие да събират доказателства и в същото време да дават показания като анонимни свидетели.
Най-ожесточени бяха споровете между представители на различните парламентарни групи относно това МВР или следствието да разследва някои групи престъпления.
От БСП поискаха разследването на митническата контрабанда да бъде отнето като правомощие от Министерството на финансите заради неефективните резултати и да се даде или на дознанието в МВР, или на следствените органи.
Разгорещени дебати предизвика и приетият текст, че престъпленията по служба вече ще се разследват от МВР.
Според депутатката Татяна Дончева това значело, че "всеки селски милиционер ще може да разпитва кметове".
В същото време било недопустимо министри да се разследват от подчинени техни служители от изпълнителната власт.
Вътрешният министър Георги Петканов, който присъства на обсъждането, поиска премахване на възможността прокурорите да преобразуват дознанията в следствени дела при правна и фактическа сложност.
В по-голямата си част правителственият проект за изменение на НПК относно прехвърлянето на разследването от следствието към МВР беше одобрено от депутатите членове на правната комисия, заключава БНР.