„В Сърцето на Машината“ вече е гледан от над 40 000 зрители у нас и повече от 5 000 сънародници в чужбина. В първата си седмица в киносалоните филмът задмина заглавия като „Батман“ на Мат Рийвс и „Линейката“ на Майкъл Бей.
Качеството на родната продукция на режисьора Мартин Макариев е на световно ниво, а отзивите на зрителите са възхваляващи и заредени със силна емоция. Както предполага историята, създадена по действителен случай от затвора през 70-те, актьорският състав е изцяло мъжки. В ролите влизат Александър Сано, Юлиан Вергов, Христо Петков, Ивайло Христов, Стоян Дойчев, Владимир Зомбори, Башар Рахал, Христо Шопов, Игор Ангелов, Валери Йорданов.
Голяма част от зрителите си задават един и същи въпрос – Каква част от героите и действията във филма са реални и каква част са измислени.
Оказва се, че не само историята във филма е по действителни събития, случили се в завод „Кремиковци“ в един ден през 1978 година, но и всеки от актьорите влиза в образ на реално съществувал персонаж. Затворниците в бригадата на Бохеми действително са извършили престъпленията, за които говорят, и присъдите им са реални. Променени са само имената им, за да се запази тяхната анонимност, въпреки че всички са починали отдавна. Запазено е само едно име в оригинал, това на Никола от село Преколница, роля, която се пада на македонския актьор Игор Ангелов, който след като прочита сценария, звъни на режисьора Мартин Макариев в 04:00 сутринта, за да му сподели, че иска да участва в този филм на всяка цена.
„Кольо Сатъра от село Преколница е абсолютно реален персонаж, наистина е работил в „Стомана Перник“ и наистина е извършил описаното във филма престъпление. Това е история, която се разказва от поколения в този край – за Сатъра, сватбата и хорото. В течение на снимките се оказа, че дядото на Игор Ангелов е от същото село. Съдба, както би казал Даскала.“, споделя режисьорът на филма Мартин Макариев.
Подобен е и случаят с героя на Христо Петков – Серафим „Иглата“ Георгиев, който е осъден на доживотен затвор за престъпление, извършено в къща, намираща се на сегашната улица „Георги С. Раковски“ в София в края на 50-те години.
Единственото по-голямо разминаване е историята на Краси Циганина, който във филма споделя, че се е оженил за голямата си любов в затвора, но в реалността сватбата се случва едва след като излежава 14 години за блудство с малолетна, умишлено обвинен от семейството на бъдещата си жена.
„Зад кадър“ филмът е също толкова интригуващ, колкото и като краен резултат. За първия снимачен ден на терен са доставени обективите ARRI Signature Prime, използвани в наградения с Оскар за най-добра кинематография „1917“ на Сам Мендес. Широкоформатната камера ARRI Alexa LF с обектив Cooke S7 LF, които позволяват уникалната визуална атмосфера, поверена в ръцете на оператора Андрей Андреев, се оказват по-подходящи за целите на екипа и са финалният избор, като това е един от четирите такива сета за цяла Европа. „В Сърцето на Машината“ е единственият български филм, който използва пълния капацитет на тази техника и е заснет в ARRIRAW формат. Така в крайна сметка се събират повече от 200 терабайта материал, който се записва на специални харддискове, нещо невиждано за българска продукция до този момент.
Всеки елемент от филма е детайлно обмислен и изработен. Голяма част от композициите са вдъхновени от картини на Караваджо и Рембранд, а екипът посещава изложба във Виена, за да види част от творбите в пълния им блясък. Сторибордът с над 900 кадъра и 3D превизуализациите позволяват прецизиране на мизансцена и движението на камерата. Осветлението отнема два месеца за предварителна подготовка и проби, а реалната подредба се простира в 5 дни.
Постпродукцията включва специални визуални ефекти, като екипът споделя за 40 кадъра, за които е използван CGI (компютърно генериран образ). Сред тях попадат началният кадър с минаването на камерата през мрежата, кадрите на „Кремиковци“ и затвора, някой от сцените с наранявания, попаденията от изстрели по тежката врата в цеха, както и самия струг, около който се развива голяма част от действието. Основните локации, на които е заснет филма са Биологическия факултет в София и завод „Котлостроене“, а пътят на финала на филма действително е този до „Кремиковци“, но отново обработен и изправен с помощта на CGI. По-голямата част от обстановката в цеха, в който работят затворниците и се развива основното действие, е дело на арт директора Самуил Ганев, а само стругът и неговите вътрешни механизми са подготвяни в продължение на месец и половина.
Общият бюджет на „В Сърцето на Машината“ възлиза на 1 400 000 лева, като подкрепата от Национален филмов център е 937 000 лв.
Филмът се реализира от „Форуърд Пикчърс Ентъртейнмънт“ с подкрепата на Национален филмов център, продуценти са Александър Пенев и Мартин Макариев. Разпространението е на „Силвърнойз Фрейм“ на Александър Сано, постпродукцията е на ImmerseFX, a монтажът е дело на Никола Миленов.
