М оделите в социалните мрежи създават на обществото една представа за това какъв трябва да бъде „перфектният“ външен вид. Това поражда много въпроси в обикновения човек, като например „Достатъчно плосък ли е коремът ми?“, „Бедрата ми не са ли прекалено големи?“, „Носът ми не е ли твърде крив?“ и много други.
Много хора започват да виждат дефекти, деформации и недостатъци в огледалото. Това може да говори за наличие на Синдрома на изкривеното огледало, известно още като телесна дисморфия.
За да разберем това разстройство, преди всичко е необходимо да обясним, че хората, които страдат от телесна дисморфия, живеят с упорита и настойчива мания: те усещат ясни дефекти, недостатъци или деформации в тялото си.
Изводът е, че за тези хора това, което възприемат, и реалността са едни и същи. Те не поставят под съмнение своето възприятие, а го смятат за обективна и неоспорима истина. Дотолкова, че въпреки че обкръжението мисли другояче или смята, че преувеличават в оценката, която правят за своите дефекти, те остават твърди във вярата си.
Смятат, че другите им казват тези неща, за да ги утешат или директно ги заблуждават.
Хората, страдащи от Синдрома на изкривеното огледало, живеят в състояние на голяма тревожност и мъка. От нереалното възприятие за тяхното тяло се генерира неправилен и ирационален начин на мислене и постоянно размишление. Следователно се появяват поведения, които създават конфликти с партньора, семейството или на работното място, а също така се пораждат опасни мисли като посещение на хирург.
Когнитивната обработка отличава хората от другите видове (влечугите не са способни на този тип обработка). Този механизъм кара образът, възприеман от ретината, да бъде обработен от мозъка и "преработен" според вярванията, очакванията, страховете, желанията.
Телесната дисморфия не е много често срещана, само между 1% и 2% от населението е диагностицирано с нея. Според много проучвания появата на това вярване може да започне в юношеството, въпреки че може да се развие на всяка възраст.
От него страдат както от мъже, така и от жени. Най-честите притеснения са дефекти на лицето (нос – който според проучванията заема 45% от случаите, както и зъби, бръчки, коса), дефекти на тялото (корем, дупе) и телесни миризми.
Това, което се наблюдава е, че жените са по-загрижени за лицето, косата и формата или размера на гърдите си, а мъжете са по-фокусирани върху външния вид и размера на гениталиите си.
Признаците и симптомите включват:
- Вглъбяване в недостатък от външния вид, който за другите е набележим или незначителен
- Силно убеждение, че имате дефект във външния си вид, който ви прави грозни или деформирани
- Вяра, че другите обръщат специално внимание на външния ви вид по негативен начин или ви се подиграват
- Опит да скриете забелязаните недостатъци със стил, грим или дрехи
- Постоянно сравняване на външния си вид с този на другите
- Често търсене на мнение за външния си вид от другите
- Избягване на масови събития с много хора
Телесната дисморфия обикновено не се подобрява от само себе си. Ако не се лекува, може да се влоши с течение на времето, което води до тревожност, тежка депресия и дори самоубийствени мисли и поведение.
Още от автора:
Какво е Синдромът на Рамзи Хънт и колко е опасен
Какво представлява синдромът на Даун и защо не е болест
